— Кога ще свърши всичко това? — възкликна Лари. — С всеки изминал ден очакването става все по-нетърпимо.
Глен кимна.
— И аз изпитвам същото. Щеше да бъде забавно, ако бе просто един мираж. Само кошмар, сънуван от всички нас.
Лари го изгледа изненадано и изпитателно. Сетне бавно поклати глава.
— Не, едва ли е само сън. Глен се усмихна.
— И аз мисля така, млади човече.
На следващия ден им се предостави възможност да се убедят колко са били прави.
Към десет часа на следващата сутрин те се изкачиха на някакво възвишение и на около осем километра на запад забелязаха паркирани две коли, преграждащи шосето. Всичко изглеждаше така, както си го бе представял Лари.
— Катастрофа? — попита Глен.
— Едва ли. Иначе нямаше да се разположени така — усъмни се Ралф.
— Това са хората на Флаг — заяви Лари.
— Да, наистина — съгласи се Ралф. — Какво ще правим? Лари извади от задния джоб на панталона си ярка кърпа и избърса потта от лицето си. Дали лятото се бе върнало в този ден или от югозапад до тях проникваше горещината на пустинята? Температурата бе над трийсет градуса. Той си помисли: „Ала това е суха топлина. Дори не се потя.“ Напъха кърпата обратно в джоба си. Чувстваше се напълно спокоен сега, когато най-лошите му страхове се сбъдваха. Отново го обзе странното усещане, че ще участва в някакво представление. Обърна се към Глен:
— Слизаме долу да проверим дали действително Бог ще ни се притече на помощ! Съгласен ли си?
— Ти си шефът — ти решаваш.
Заслизаха по склона. След половин час бяха вече достатъчно близо, за да видят, че двете коли, преграждащи пътя, някога са принадлежали на патрулната служба на щата Юта. До колите стояха няколко въоръжени човека.
— Ще ни застрелят ли? — осведоми се спокойно Ралф.
— Нямам представа — отвърна Лари.
— Пушките им са с оптически мерници — разбрах го по отразените слънчеви лъчи. Така че, ако искат да ни убият, могат да го направят когато пожелаят.
Продължиха да вървят. Хората на пътя се разделиха на две групи. Петима излязоха напред и се прицелиха в приближаващите се мъже, а трима залегнаха зад колите.
— Колко души са, Лари? — попита Глен.
— Успях да преброя осмина. Как се чувстваш?
— Всичко е наред.
— А ти, Ралф?
— Отдавна чаках този момент. Само че ми се искаше да знам какво точно трябва да правя.
Лари сграбчи ръката му и я стисна, сетне стисна и ръката на Глен. Наближаваха патрулните коли.
— Май не се канят да ни застрелят веднага — прошепна Ралф. — Иначе отдавна да са го сторили.
Сега различаваха лицата на хората около колите. Един от тях имаше гъста брада. Друг бе почти напълно оплешивял, макар да изглеждаше млад. Трети носеше жълта тениска с щампована отпред ухилена камила. Четвърти имаше вид на счетоводител. Премяташе в ръцете си тежкия пистолет и нервничеше три пъти повече, отколкото самият Лари.
Тримата спряха на шест метра от патрулните коли. Известно време двете групи мълчаливо се наблюдаваха.
— Добро утро — поздрави спокойно Лари. Дребното човече, което приличаше на счетоводител, пристъпи напред. Все още въртеше в ръцете си магнума.
— Вие ли сте Глен Бейтман, Лосън Ъндърууд, Стюарт Редман и Ралф Брентнър?
— Слушай, глупако — обади се Ралф, — да не би да не умееш да броиш?
Някой се изсмя. Счетоводителят се изчерви до уши.
— Кой липсва?
Лари обясни:
— Стю пострада по пътя. А ти всеки момент ще си простреляш крака, ако не престанеш да си играеш с пистолета.
Отново се разнесе смях. Счетоводителят затъкна оръжието си в колана на сивите си панталони, сетне заяви:
— Казвам се Пол Бърлсон и съм представител на властта. Арестувани сте. Заповядвам да ме последвате.
— Кой ти е дал тази власт? — моментално запита Глен. Бърлсон му хвърли презрителен поглед… но в очите му се четеше още нещо.
— Много добре знаете от чие име говоря.
— Тогава го кажи.
Бърлсон замълча.
— Шубе те е, а? — заяде го Глен. Изгледа последователно и осмината. — Нима толкова се страхувате от господаря си. че не смеете да изречете името му? Е, какво пък, тогава аз ще го кажа вместо вас. Наричат го Рандал Флаг, известен е още и като тайнственият или загадъчният човек. Нима никой не го нарича така? — Той повиши глас, обхванат от ярост. Хората на Флаг се спогледаха, Бърлсон отстъпи крачка назад. — Наричайте го Велзевул, защото и това е едно от имената му. Викайте му още Ниарлахотен, Ахаз, Сети и Анубис. Имената му нямат брой, той е дяволско изчадие, а вие му целувате задника. — Глен се усмихна чаровно и добави — Просто исках да ви изясня това-онова.
— Хванете ги — извика „счетоводителят“. — Хванете ги и застреляйте всеки, който окаже съпротива.