Около час по-късно вдясно от шосето се мярна табела с надпис: „Бърак — 10 км.“
— Бараки ли? — замаяно изрече Лойд.
— Град Бърак, глупчо — смъмри го Поук и започна да върти кормилото наляво-надясно. Колата грациозно затанцува по шосето. — Дий! Дий!
— Хайде, спри. Гладен съм като вълк.
— Кога ли пък не си!
— Майната ти! Щом се друсам, получавам страшен апетит.
— Що не ми изядеш оная работа, а? Дий! Дий!
— Без майтап, Поук. Хайде да спрем.
— Добре де. И без това трябва да се сдобием с мангизи. Смятам, че засега сме заблудили преследвачите. Значи взимаме парите и духваме на север. Тая скапана пустиня започва да ми лази по нервите.
— Съгласен — отвърна Лойд. Може би поради въздействието на наркотика той внезапно изпита лошо предчувствие, по-силно дори от онова, което бе усетил на магистралата. Приятелят му имаше право. Най-добре да спрат в този Бърак и да повторят стореното в Шелдън. Ще си осигурят пари и няколко карти на щата, ще зарежат шибания континентъл и ще си намерят превозно средство, дето няма толкова да се набива в очите, а после ще се измъкнат от скапаната Аризона по второстепенните шосета.
— Правичката да си кажа, изведнъж ме хванаха нервите, чувствам се като муха в буркан — обади се Поук.
— Знам какво ти е, шубе такова — дълбокомислено произнесе Лойд. Незнайно защо думите му им се сториха безкрайно забавни и двамата избухнаха в смях.
Префучаха през Бърак и на излизане от града видяха постройка — съчетание между кафене, супермаркет и бензиностанция. На паркинга забелязаха стар форд-комби и прашен олдсмобил с ремарке за превозване на коне. Когато Поук спря континентъла до ремаркето, конят впери очи в тях.
— Точно това ни трябва — заяви Лойд
Приятелят му кимна. Взе магнума от задната седалка, провери дали е зареден, сетне рече:
— Готов ли си?
— Аха — отвърна Лойд и грабна автомата.
Двамата прекосиха напечения от слънцето паркинг, без да подозират, че от четири дни полицаите са установили самоличността им. Приятелите бяха оставили отпечатъци из цялата къща на Великолепния Джордж, както и в магазина на стареца с изкуствените челюсти. Задигнатият от тях пикап бе открит на петнайсетина метра от телата на пътниците в континентъла — логично беше да се предположи, че хората, очистили Великолепния Джордж и собственика на магазина, са убили и тези тримата. Ако бяха слушали радиото, вместо касетофона, приятелите щяха да научат, че полицията на Ню Мексико и на Аризона организира най-голямото преследване от четирийсет години насам — и всичко това заради двама тъпанари, които дори не проумяваха какво са сторили, че да предизвикат подобна паника.
Бензиностанцията беше на самообслужване, собственикът трябваше само да включи помпата. Поук и Лойд изкачиха ниските стъпала и влязоха в супермаркета. От двете страни на пътеката към щанда се издигаха полици, отрупани с консерви. Някакъв мъж в каубойско облекло плащаше на щанда за пакет цигари и шест пури. Застанала на централната пътека, жена с щръкнала черна коса се колебаеше между два вида сос за спагети. Помещението вонеше на лакрица, на пот, на тютюн и на старост. Собственикът беше луничав мъж със сива риза и рекламна шапка на „Шел“. Когато вратата се тресна, той вдигна поглед и очите му се разшириха от ужас.
Лойд подпря автомата на рамото си, насочи го към тавана и стреля. Двете голи круши се пръснаха като бомби. Човекът в каубойските дрехи понечи да се обърне.
— Не мърдайте и никой няма да пострада — извика Лойд, а приятелят му моментално го опроверга, като застреля жената, оглеждаща бутилките. Тя политна към рафта.
— Ама че си дивак, Поук — изрева Лойд. — Не трябваше да…
— Очистих я, приятелю — извика другият. — Никога повече няма да гледа телевизия. Хоп! Хоп!
Човекът в каубойските дрехи почти се бе обърнал; държеше цигарите и пурите в лявата си ръка. Тъмните му очила проблясваха под слабата светлина, идваща от витрината и от вратата. На колана му висеше 45-калибров револвер и той бавно го измъкна от кобура, докато Лойд и Поук се взираха в мъртвата жена. Прицели се, стреля и внезапно лявата част от главата на Поук изчезна сред фонтан от кръв, плът и избити зъби.
— Застреля ме! — изпищя Поук, изпусна магнума и политна назад, размахвайки ръце. По пода се посипаха пакети с чипс и солети. — Застреля ме, Лойд! Пази се! Застреля ме!