Тялото му се стовари върху вратата. Тя се отвори и Поук се просна на верандата, като откъсна една от ръждясалите панти.
Смаян от случилото се, Лойд машинално стреля — действието му беше повече рефлективно, отколкото за самоотбрана. Грохотът на автомата изпълни помещението. Разхвърчаха се консерви, от счупените буркани се посипаха маслини и различни туршии. Стъклото на охладителя се разби със звън, бутилки с пепси, кола и оранжада заизбухваха като мишени на стрелбище. Потече пяна. Нападателят хладнокръвно стреля отново. Лойд по-скоро почувства, отколкото чу как куршумът мина на косъм от главата му. Вдигна оръжието си и изстреля дълги откоси от единия до другия край на магазина. Човекът с шапка на „Шел“ изчезна зад щанда така внезапно, сякаш под краката му ненадейно бе зинала яма. Автоматът за дъвки се разби на парчета и разноцветни топчета се затъркаляха във всички посоки. Стъклениците върху щанда експлодираха — в едната имаше мариновани яйца, в другата — осолени свински крачета. Остра миризма на оцет изпълни магазина.
Три куршума попаднаха в гърдите на човека с каубойските дрехи, рукна фонтан кръв и опръска краката на плаката с образа на Спъдс Макензи, залепен на стената. Непознатият се строполи на пода; в едната си ръка все още стискаше револвера, а в другата — кашончето с цигари. Полудял от страх, Лойд продължи да стреля. Автоматът започваше да загрява в ръцете му. Някакъв кашон с празни бутилки от сода се преобърна сред звън от счупено стъкло. Един куршум се заби в пищното бедро на момичето на календара, облечено в прилепнали къси панталони. Полица, отрупана с джобни романи без корици, рухна на земята. Сетне патроните свършиха, в магазина се възцари тишина, сякаш по-оглушителна от изстрелите. Миризмата на барут бе противна.
— Майчице! — прошепна Лойд и хвърли поглед към каубоя. По всичко изглеждаше, че непознатият няма да му създаде проблеми нито в близкото, нито в далечното бъдеще.
— Застреля ме! — изквича Поук и олюлявайки се, влезе в магазина, дръпвайки вратата с такава сила, че и другата панта изхвръкна и вратата падна на верандата. — Застреля ме, Лойд! Пази се!
— Очистих го, не бой се — опита се да го успокои приятелят му, но Поук очевидно не го чуваше. Лицето му представляваше грозна картина. Дясното му око гневно проблясваше като сапфир. Лявото липсваше, както и бузата под него — докато говореше, се виждаше движението на оголената му челюст. Повечето от зъбите му бяха избити, ризата му — напоена с кръв. Лойд си каза, че съдружникът му не прилича на човек.
— Тъпият му задник ме застреля! — изрева Поук, наведе се и грабна магнума. — Сега ще ти дам да разбереш, задник такъв!
Приближи се към каубоя — приличаше на истински Сатана. Постави единия си крак на гърба на мъртвеца като ловец, позиращ за снимка с убитата мечка, чиято кожа скоро ще украсява кабинета му, и се приготви да изпразни магнума в главата му. Лойд го гледаше със зяпнала уста, забравил димящия автомат. Очевидно все още се опитваше да разбере как бе станала тази поразия.
В този момент собственикът изскочи иззад щанда като човече на пружинка. Стискаше в двете си ръце двуцевка, на лицето му бе изписана отчаяна решителност.
— А? — заекна Поук и вдигна очи точно когато куршумите улучиха главата му. Той се свлече на пода, без да съзнава, че лицето му е още по-обезобразено.
Лойд реши, че трябва да изчезва. Майната им на парите — ще открадне от другаде. Очевидно бе настъпил моментът да се отърве от нови преследвачи. Обърна се и побягна към вратата, ботушите му почти не докосваха дървения под.
Беше по средата на стълбата, когато в паркинга нахлу патрулна кола на аризонската полиция. От нея изскочи ченге и измъкна пистолета си.
— Никой да не мърда! Какво става тук?
— Трима души убити! — извика Лойд. — Истинска кланица. Оня тип, дето го направи, избяга през задната врата!
Той изтича до континентъла, седна зад волана и внезапно си спомни, че ключовете са в джоба на Поук. В този момент полицаят изкрещя:
— Спри! Спри, или ще стрелям!
Лойд се подчини. След като видя какво се случи с Поук, мигновено прецени, че всяка съпротива е излишна.
— Майчице… — мрачно промълви той, когато друг полицай насочи тежкия си пистолет към главата му, докато първият му сложи белезници.
— Влизай отзад в колата, слънчице.
Мъжът с рекламната шапка на „Шел“ се появи на верандата — все още държеше двуцевката. Когато видя полицаите, извика пискливо:
— Тоз’ застреля Бил Марксън, а другия утрепа мисис Сторм. Мамка им мръсна. Аз очистих онази фъшкия — приятелчето му. Хайде, момчета, отдръпнете се, та да се справя и с тая гад!