— Държи се — отвърна Бейкър, лицето и тялото му сякаш се сковаха. — Предполагам, че си е поплакала заради него, но и преди знаеше какво представлява братчето й. При това съзнава, че човек не избира роднините си.
Джейн Бейкър беше дребна, хубавичка жена; действително си личеше, че доста е плакала. Когато погледна хлътналите й очи, Ник се почувства неловко. Но тя топло стисна ръката му и каза:
— Приятно ми е да се запозная с теб, Ник. Освен това искрено съжалявам за нанесения ти побой. Чувствам се отговорна, след като и брат ми е участвал.
Глухонемият поклати глава и неловко се размърда.
— Предложих му работа — обади се шерифът. — Участъкът е заприличал на бунище, откакто Брадли се премести в Литъл Рок. Нашият нов приятел ще пребоядиса и ще почисти. И без това се налага известно време да остане тук — за… нали знаеш.
— Да, за процеса — довърши Джейн.
Настъпи мъртвешка тишина, дори Ник я усети и му се стори потискаща.
Сетне Джейн престорено безгрижно заяви:
— Надявам се, че обичаш шунка, Ник. Имаме и варена царевица, както и цяла купа салата от зеле. Никога не мога да я докарам на вкус като онази, приготовлявана от майка ми. Всъщност така твърди благоверният ми.
Ник се потърка по корема и се усмихна.
По време на десерта (пай с ягоди, от който глухонемият си взе две парчета, тъй като през последните няколко седмици беше гладувал), Джейн Бейкър се обърна към съпруга си:
— Кашляш още по-лошо… преуморяваш се, Джон Бейкър. А тази вечер яде колкото едно пиле.
Едрият мъж виновно се втренчи в чинията си, сетне сви рамене и опипа двойната си брадичка:
— Е, от време на време мога да пропусна по някое ядене. — Докато ги наблюдаваше, Ник се питаше какво ли правят в леглото тези двама души с толкова несъвместими размери. Усмихна се вътрешно и си каза, че положително нямат проблеми. Изглеждаха щастливи, че са заедно. Освен това сексуалният им живот не беше негова работа.
— При това си зачервен. Тресе ли те? Бейкър вдигна рамене.
— Ти,.. Е, може би мъничко.
— В такъв случай ти забранявам повече да излизаш и никакви възражения.
— Миличка, а затворниците? Дори да не е необходимо да ги пазя, трябва да се погрижа да получат храна и вода.
— Ник ще го свърши вместо теб — нареди дребничката жена, — а ти веднага в леглото. И хич не ми приказвай, че страдаш от безсъние — това няма да ти помогне.
— Не мога да изпратя Ник — поколеба се Бейкър. — Той е глухоням, при това не е мой заместник.
— Ами тогава направи го.
— Нямам право — не е жител на града.
— Нямаше да те карам да го сториш, ако беше нередно — неумолимо заяви Джейн, сетне стана и се залови да разчиства масата. — Хайде, Джон, прави каквото ти казвам!
Ето как за по-малко от двайсет и четири часа Ник Андрос се превърна от затворник в помощник-шериф на Шойо. Когато се канеше да тръгне към участъка, Бейкър се появи в коридора; изглеждаше огромен и някак призрачен в оръфания си халат, освен това очевидно се смущаваше, че го виждат в подобно облекло.
— Не трябваше да й позволявам да ме уговори — промълви той. — Всъщност нямаше да я послушам, ако не се чувствах толкова скапано. Гърлото ми е запушено, целият горя като печка, краката ми се огъват…
Ник съчувствено кимна.
— В момента нямам заместник. Брадли Кайд и жена му се премесиха в Литъл Рок след смъртта на детето си. Бедното, беше още бебе. Ужасно нещастие. Не ги обвинявам, че напуснаха града.
Глухонемият посочи към гърлото си и сви палеца и показалеца си в окръжност.
— Разбира се, че ще бъдеш о’кей. Но се пази, чуваш ли? В третото чекмедже на бюрото ми има 45-калибров револвер, ама да не го внасяш в ареста. Ключовете също. Разбра ли?
Ник кимна.
— Наложи ли ти се да отидеш там, стой по-далеч от затворниците. Ако някой от тях се престори на болен, не му вярвай. Този номер е стар като света. В случай, че някой действително се разболее, да изчака до сутринта да го прегледа д-р Соумс. Тогава и аз ще бъда на работа.
Глухонемият извади бележника от джоба си и написа: „Благодаря за оказаното доверие. Признателен съм, че ги заловихте и че ми дадохте работа.“
Бейкър бавно прочете бележката и се засмя.
— Ама и ти си един чешит! Откъде си, момче? Защо скитосваш сам?
„Дълга история — надраска Ник. — Стига да искате, довечера ще ви опиша част от нея.“
— Непременно. Сигурно се досещаш, че изпратих по телекса запитване за теб.
Ник отново кимна и си помисли, че е гаден номер. Но нямаше от какво да се притеснява — беше „чист“.
— Ще накарам Джейн да се обади в закусвалнята на шосето. Ония типове ще подадат оплакване за малтретиране, ако не си получат вечерята.