— Навярно адски те болят — заяви докторът и младежът опечалено кимна. — Ще ги загубиш — продължи Соумс. — Ти… — Той кихна три пъти. — Извинявай.
Залови се да прибира инструментите в черната си чанта и отново се обърна към Ник:
— Все пак ще се оправиш, млади човече, освен ако те удари гръм, или продължиш да посещаваш кръчмата на Зак. Кажи ми защо не можеш да говориш — по физиологични причини, или защото си глух?
Ник написа: „Глухоням съм по рождение.“ Соумс кимна.
— Жалко. Но не се отчайвай и благодари на Бога, че не ти е отнел разума. Хайде, облечи си ризата.
Младежът се подчини. Лекарят му харесваше; донякъде му напомняше Руди Спаркман, който веднъж му бе казал, че Господ е надарил всички глухонеми мъже с по-дълъг пенис, като компенсация за това, което им е отнел.
Соумс отново се обърна към него:
— Ще предупредя в аптеката да ти изпълнят още веднъж рецептата за обезболяващите таблетки. А нашият богат шериф ще ги плати.
— Ха-ха! — възкликна Бейкър.
— Има повече пари, заровени в буркани, отколкото кучето — бълхи — продължи лекарят. Отново кихна, изсекна се, порови в чантата си и извади стетоскоп.
— Внимавай какви ги плямпаш, дядка, или ще те арестувам за пиянство и нарушаване на обществения ред — ухили се Бейкър.
— Дрън, дрън — отвърна Соумс. — Някой ден ще си отвориш прекалено широко устата и ще паднеш право вътре. Събличай ризата, Джон. Искам да видя дали циците ти са така големи, както преди.
— Да се събличам ли? Защо?
— Защото жена ти ме помоли да те прегледам. Смята, че си болен, и не иска състоянието ти да се влоши. Чудя й се на ума — хиляди пъти съм й казвал, че не ще ни се налага да крием връзката си, когато те пуснат в гроба. Хайде, Джони, разголвай се.
— Просто се бях простудил — обясни Бейкър и колебливо заразкопчава ризата си. — Тази сутрин се чувствам прекрасно.Честно казано, Амброуз, ти изглеждаш много по-зле от мене.
— Не учи доктора как и кого да лекува.
Докато шерифът събличаше ризата си, Соумс се обърна към Ник:
— Все пак е странно как всички в околността пипнаха грип едновременно. Мисис Латори се разболя, както и цялото семейство Ричи, а повечето от обитателите на Бейкър Роуд кашлят като магарета. Дори Били Уорнър се задавя от кашлица в килията си.
Междувременно Бейкър бе свалил и тениската си.
— Е, излъгах ли те? — обърна се Соумс към Ник. — Нали има страхотни цици? Дори на дъртак като мене ще му стане оная работа, като ги погледне.
Шерифът потръпна, когато стетоскопът докосна гърдите му.
— Майчице, колко е студен! Да не би да го държиш в хладилника?
— Вдишвай! — намръщено нареди Соумс. — А сега издишай. Шерифът леко се закашля.
Лекарят дълго го преглежда, преслушваше гърдите и гърба му. Прибра стетоскопа и използва лъжичка, за да огледа гърлото му. Когато свърши, счупи лъжичката и я хвърли в кошчето за смет.
— Е? — попита Бейкър.
Вместо отговор лекарят натисна с пръсти подчелюстните му жлези. Шерифът подскочи.
— Очевидно изпитваш болки — сухо изрече Соумс. — Джон, незабавно се прибираш вкъщи и си лягаш. Това не е съвет, а заповед.
Шерифът примигна и промълви:
— Амброуз, стегни се. Много добре знаеш, че не мога. Имам трима затворници, които днес следобед трябва да изпратя в Камден. Снощи ги поверих на този младеж, но сбърках и няма да повторя грешката си. Той е глухоням и напълно безпомощен. Очевидно снощи не съм бил на себе си, че да се съглася на подобно нещо.
— Забрави затворниците, Джон. Положението ти е много сериозно. Имаш инфекция на дихателните пътища, и то доста силна, съдейки по звука, при това съпроводена от висока температура. Повтарям, дихателните ти пътища са възпалени и честно казано, това съвсем не е шега работа при едър човек като тебе. Върви да си легнеш. Ако утре се чувстваш по-добре, ще отведеш затворниците в Камден. Дори ти препоръчвам да позвъниш на щатската полиция за патрулна кола, която да ги откара.
Бейкър виновно изгледа Ник и промълви:
— Знаеш ли, действително се чувствам зле. Може би няколко часа почивка ще ми се отразят добре…
„Вървете да си легнете — написа Ник. — Ще внимавам много. Освен това трябва да изкарам някой долар, за да платя лекарствата.“
— Наркоманите са най-добрите работници — присмехулно изрече Соумс.
Шерифът взе двата листа с автобиографията на Ник.
— Нали нямаш нищо против, ако ги занеса на Джени да ги прочете. Адски те е харесала, момче.
Младежът надраска в бележника: „Разбира се. Жена ви е много симпатична.“
— Няма втора като нея — въздъхна шерифът и закопча ризата си. — Май отново вдигам температура. Мислех, че вече съм оздравял.