19.
Изминало бе толкова време, откакто Лари не беше стъпвал на Таймс Скуеър, че сега очакваше площадът да бъде по-различен, вълшебен. Всичко наоколо ще изглежда умалено и все пак по-красиво и той няма да се страхува от натрапчивата, понякога ужасяваща жизненост на площада, както по времето, когато бе малък и заедно с Бъди Маркс или сам идваше тук да гледа по два филма за деветдесет и девет цента, да позяпа блестящите витрини на магазините и на залите за електронни игри.
Но площадът си бе същият и кой знае защо това смути Лари, тъй като в действителност много неща се бяха променили. Нямаше я будката за вестници на ъгъла, която се виждаше, щом изкачиш стъпалата от станцията на метрото. Малко по-нататък, на мястото на салон с проблясващи и шумни електронни игри, където съмнителни типове с цигари, провиснали от крайчеца на устните им, се забавляваха с „Пустинният остров на Готлиб“ или „Космическо състезание“, сега имаше заведение, пред което стояха група чернокожи младежи и се полюшваха в такт с ритмична, въображаема мелодия. Салоните за масаж и кината за порнографски филми се бяха увеличили.
И все пак площадът си бе същият, което натъжи Лари. Единствената значима разлика бе в това, че сега се чувстваше като турист — може би дори кореняците нюйоркчани, имат същото усещане на Таймс Скуеър — все едно са джуджета, които искат да вдигнат поглед и да прочетат електронните реклами, докато обикалят площада като в омагьосан кръг. Лари не можеше да прецени — беше забравил какво е да се чувстваш част от Ню Йорк и не изгаряше от желание да си го припомни.
Тази сутрин майка му не отиде на работа. През последните два дни тя се бореше с простудата, ала днес бе станала с температура. Изтегнал се в тясното легло в старата си стая, Лари я чу как трополи из кухнята, киха и тихичко проклина, докато приготвя закуската. Сетне възрастната жена пусна телевизора. Предаваха новините по програма „Днес“. Опит за държавен преврат в Индия. Взривена електростанция в Уайоминг. Очаква се Върховният съд да приеме историческо решение относно правата на хомосексуалистите.
Когато Лари, закопчавайки ризата си, влезе в кухнята, новините бяха свършили и Джин Шалит интервюираше някакъв плешив мъж. Плешивият показваше миниатюрни стъклени фигурки на животни, изработени от него. Похвали се, че стъклодухачеството му било хоби от четирийсет години насам и книгата му щяла да бъде публикувана от „Рендъм Хауз“. Сетне изведнъж кихна.
— Извинен сте — каза Джин Шалит и се изсмя.
— Как ги искаш — пържени или бъркани? — попита Алис Ъндърууд, още по халат.
— Бъркани — отвърна Лари. Знаеше, че няма смисъл да обяснява, че не обича яйца. Според майка му закуска без яйца не беше истинска закуска. (Когато беше в добро настроение, тя ги наричаше „чупливки“.) Според нея бяха .изключително полезни, защото съдържаха белтъчини и хранителни вещества. Представата й за хранителни вещества бе доста смътна, но всеобхващаща. Алис можеше да изреди цял поменик от тях, както и „вредните за организма“ храни: бонбони, туршии, шоколадови десерти, розовите дъвки, които се продаваха заедно с портрети на бейзболисти и — Боже мой — още куп други.
Той седна и се загледа, докато майка му приготовляваше яйцата; изсипа ги в стария почернял тиган и ги разбърка със същия тел, който използваше по времето, когато Лари беше първокласник.
Сетне тя извади кърпичка от джоба на халата си, кихна, изкашля се в нея, промърмори „по дяволите“ и прибра кърпичката.
— В отпуска ли си, мамо?
— Обадих се, че съм болна. Тази хрема ще ме довърши. Мразя да отсъствам от работа в петък, толкова колежки се преструват на болни в края на седмицата, но трябва да си остана вкъщи, за да се оправя. Имам температура, а отгоре на всичко и сливиците ми са възпалени.
— Повика ли лекар?
— Докторите ходеха на визитации по домовете по времето, когато бях очарователна девойка — отвърна Алис. — Сега, ако не ти е добре, трябва да отидеш в болницата. Или пък да висиш цял ден, докато те прегледа някой шарлатанин в онези заведения за — ха! ха! — приходящи пациенти. Знаеш ли какво мисля за тях — че там използват старците като опитни зайчета за поредната правителствена здравна програма. Не можеш да си представиш каква навалица е по тези заведения. Предпочитам да си остана вкъщи и да взимам аспирин — утре ще съм като кукуряк.