Докато седяха в сепарето на закусвалнята пред почти недокоснатите си сандвичи, Питър сподели с дъщеря си, че навярно майка й се е простудила, защото непрекъснато подсмърчала. Попитал Карла дали иска чаша топло мляко, но тя изобщо не му отговорила. На другата сутрин я открил заспала в креслото, с албума на скута й.
Когато най-сетне се събудила, изглеждала почти на себе си, но била още по-хремава. Не му позволила да повика доктор Едмънтън заради някаква си обикновена простуда. Поставила си пластири на гърдите, както и парче вълнен плат и смятала, че хремата й преминава. Ала видът й не харесал на Питър. Въпреки че Карла не му позволила да й сложи термометъра, бил почти сигурен, че жена му изгаря от висока температура.
А днес бе позвънил на Фран точно преди разразяването на бурята. Пурпурночерните облаци безшумно се бяха сгъстили над пристанището. Внезапно заваля дъжд, отначало слаб, сетне се превърна в порой. Докато разговаряше с баща си, младата жена се взираше през прозореца и наблюдаваше как светкавиците прорязват бурния океан отвъд. При всяко проблясване дочуваше в слушалката пращене, като драскане на грамофонна игла върху повредена плоча.
— Днес не е напускала леглото — каза Питър. — Най-накрая се съгласи Том Едмънтън да я прегледа.
— Той идва ли вече?
— Току-що си отиде. Смята, че Карла има грип.
— Господи! — възкликна Франи и притвори очи, — Не е шега работа за жена на нейната възраст.
— Права си. — Той замълча, сетне продължи: — Разказах му всичко, Франи. За бебето и за скарването ти с Карла. Том те знае от раждането ти, освен това умее да си държи езика зад зъбите. Исках да разбера дали скандалът отчасти е причинил заболяването й. Ама той каза, че свадата няма нищо общо. Грипът си е грип.
— Кой измисли грипа — мрачно изрече Фран.
— Моля?
— Нищо — отвърна младата жена. Баща й беше учудващо модерен, но определено не беше почитател на Ей Си Ди Си. — Продължавай.
— Всъщност ти разказах почти всичко, скъпа. Том твърди, че грипната епидемия добива нечувани размери, а вирусът бил особено опасен. Навярно е проникнал тук от юг и сега цял Ню Йорк е пламнал от грип.
— Може би се е простудила още повече, докато е спала в креслото… — колебливо поде Фран.
— Том спомена, че седящото положение се е отразило благотворно върху белите й дробове и бронхиалните пътища. Не каза нищо повече, пък не беше и необходимо, тъй като Алберта Едмънтън и Карла членуват в едни и същи организации. И двамата предчувствахме, че рано или късно ще й се случи нещо подобно. Карла е председателка на Комитета по история на града, прекарва двайсет часа седмично в библиотеката, освен това е секретарка на женския клуб, след смъртта на Фред се ангажира с организирането на годишния благотворителен бал, отгоре на всичко от миналата зима членува във фондация „Сърце“. Не стига това, ами се опитва да набере нови членове на Дружеството по генеалогия на Южен Мейн. Майка ти е преуморена, направо е смазана. Навярно скандалът, който ти вдигна, донякъде се дължи на умората й. Докторът обясни, че отслабналият й организъм няма сили да се съпротивлява на вирусите. Но си мисля, че истината е по-различна — Карла се страхува от старостта. През целия си живот е работила много повече от мен.
— Как е тя сега?
— Пази леглото, пие сокове и взема таблетките, предписани й от Том. За днес си взех отпуска, а утре мисис Холидей ще стои при нея. Майка ти си я избра, искала заедно с нея да състави дневния ред за юлското събрание на Историческото Дружество. — Той тежко въздъхна, навън проблесна мълния и по линията отново се разнесе пращене. — Понякога ми се струва, че Карла иска да умре, докато изпълнява някое от многобройните си задължения.
Фран плахо попита:
— Мислиш ли, че ще има нещо против, ако дойда да я…
— Не бих ти препоръчал да го сториш в момента. Дай й време, Фран. Сигурен съм, че ще се примири. Сега, четири часа по-късно, докато слагаше шала, младата жена се питаше дали някога майка й ще се примири. Ами ако даде бебето за осиновяване — може би никой в града няма да научи за бременността й. Сетне си каза, че това е почти невероятно. Обитателите на провинциалните градчета неизменно надушват скандалните истории. Разбира се, ако реши да остави бебето… но това и през ум не й минава, нали? Нали?
Докато обличаше шлифера си, усети как я разяжда чувство за вина. Действително майка й беше преуморена. Фран го забеляза още когато се върна у дома за ваканцията и двете с Карла се разцелуваха. Майка й имаше торбички под очите, кожата й имаше жълтеникав оттенък, а прошарената й коса, винаги грижливо фризирана, беше побеляла още повече. И все пак…