Вратите на асансьора се затвориха зад него и кабината се издигна автоматично. Старки знаеше, че повече няма да се спусне, ако няма повикване: херметичността беше нарушена и компютрите бяха превключили всички асансьори на специален режим. Защо тези клети мъже и жени лежаха тук? Очевидно са се надявали, че компютрите ще се повредят и не ще превключат системите на авариен режим. Пък и защо ли не? Предположенията им са били до известна степен логични — та нали всичко друго се бе потвърдило.
Старки тръгна към закусвалнята, стъпките му отекваха по коридора. Луминесцентните лампи, монтирани в продълговати рамки, напомнящи обърнати надолу формички за лед, хвърляха ярка, безмилостна светлина. Старки се натъкна на още две тела. Мъж и жена, напълно голи, с продупчени слепоочия „Чукали са се — помисли си старецът, — сетне той застрелял жената и си теглил куршума. Любов сред вирусите!“ Мъжът все още стискаше 45-калибровия пистолет. Покритият с фаянсови плочки под беше изпръскан с кръв и със сивкаво вещество, наподобяващо остатъци от овесена каша. Внезапно Старки изпита непреодолимо желание (което за щастие бързо премина) да се наведе и да докосне гърдите на жената, за да провери дали са твърди или отпуснати.
Малко по-надолу по коридора се натъкна на седнал човек, облегнал се на затворена врата; на шията му висеше табелка, окачена на връзка за обувки. Главата на мъртвеца бе сведена и брадичката му скриваше надписа на табелката. Старки я повдигна с пръст и отметна назад главата; очните ябълки на мъртвеца хлътнаха в черепа с приглушен звук. Върху табелката с червен флумастер беше написано: „Сега знаете, че действа. Има ли някакви въпроси?“
Старецът отпусна брадичката на мъртвеца. Главата остана изкривена под необичаен ъгъл, празните очни кухини унесено се взираха към тавана. Старки направи крачка назад. Отново плачеше. Навярно защото нямаше никакви въпроси.
Вратата на закусвалнята беше отворена. До нея се намираше голямо табло за обяви. Старки се приближи и се зачете. На 20 юни ще се играе бейзболен мач. Ана Флос търси някой да я закара до Денвър или Боулдър на 9 юни. Готова е да заплати половината бензин и да сменя шофьора, когато той се умори. Ричард Бетс желае да подари няколко кученца, мелези между коли и санбернар. В салона на закусвалнята ще се състои редовното седмично богослужение…
Прочете всички обяви, сетне влезе в закусвалнята. Тук миризмата бе по-натрапчива — вонеше на развалена храна и на разлагаща се плът. Старецът се огледа и потръпна от ужас. Стори му се, че някои от мъртъвците се взират в него.
— Хора… — поде той, сетне замлъкна. Нямаше представа какво възнамеряваше да каже.
Бавно се приближи към масата, където седеше Франк Д. Брус, потопил лице в чинията със супа. Няколко минути безмълвно го наблюдава. После го хвана за косата и вдигна главата му. Чинията с желирана супа беше Здраво прилепнала към лицето на мъртвеца и Старки ужасено я задърпа. Купичката издрънча на пода и се преобърна, а по-голяма част от супата остана прилепнала като плесенясало желе към лицето на Франк Д. Брус. Старки извади носната си кърпа и се опита да го изчисти. Клепачите на мъртвия бяха залепнали от супата, но старецът не се осмели да ги докосне. Страхуваше се, че ще пропаднат в черепа, подобно на очите на човека с табелката. Изпитваше ужас при мисълта, че ако почисти клепачите, те ще се отворят като щори. А най-много се страхуваше от онова, което щеше да прочете в очите на Франк Д. Брус. След миг прошепна:
— Редник Брус, свободно.
Грижливо покри лицето на мъртвеца с носната си кърпа, която моментално залепна. После се обърна и излезе от закусвалнята с отмерени, бавни крачки, сякаш бе на парад.
Когато се връщаше към асансьора, отново се натъкна на човека с табелка на шията. Седна до него, извади пистолета си от кобура и захапа дулото.
Разнесе се изстрел — приглушен и лишен от драматизъм. Труповете продължаваха да лежат безмълвно. Пречиствателите на въздуха бързо разнесоха облачето дим. В подземната лаборатория на проект „Синева“ отново се възцари тишина. В закусвалнята носната кърпа падна от лицето на Франк Д. Брус и бавно се спусна на пода. Очевидно на мъртвеца му бе все едно, но Лен Крейтън установи, че все по-често поглежда към монитора и се пита защо, по дяволите, Били не избърса супата от веждите на онзи нещастник, след като се бе захванал с това. Скоро, съвсем скоро щеше да се срещне с президента на Съединените щати, ала желираната супа, прилепнала към веждите на Франк Д. Брус, го безпокоеше повече. Много повече.