23.
Рендъл Флаг, загадъчният човек, крачеше на юг по шосе № 51 и се вслушваше в нощните звуци, дочуващи се от двете страни на тесния път, който рано или късно щеше да го изведе от Айдахо в Невада. Оттам той можеше да се отправи в каквато и да било посока: от Ню Орлийн до Ноглес, от Портланд, щата Орегон до Портланд, щата Мейн. Това беше неговата страна и никой не я познаваше така и не я обичаше толкова силно като него. Рендъл познаваше добре шосетата и изминаваше дългите преходи нощем. Сега, час преди изгрев слънце, той се намираше някъде между Грасмър и Ридъл, на запад от Туин Фолс, но все още на север от резервата „Дък Бели“, разположен на територията на два щата. Чувстваше се бодър, в отлично настроение.
Крачеше бързо, токовете на износените му ботуши потракваха по паважа; когато забележеше на хоризонта фарове на приближаваща се кола, той се отбиваше встрани от пътя и се привеждаше сред високата трева, където жужаха нощни насекоми… колата го отминаваше, а шофьорът може би го побиваха тръпки, сякаш бе попаднал във въздушна яма, докато жена му и децата му неспокойно се размърдваха в съня си, като че на всички едновременно се бе присънил един и същи кошмар.
Рандъл Флаг продължаваше да върви на юг по шосе № 51 и изтритите токове на островърхите му каубойски ботуши потрепваха по асфалта — висок човек на неопределена възраст, в изтрити, закърпени джинси и дънково яке. Джобовете му бяха натъпкани със съмнителна литература — или, както той се изразяваше: „Брошури на всякакви теми, или как да се справим с нашите проблеми“. Когато подадеше книжка някому, непознатият никога не отказваше да я вземе, независимо от темите, третирани в нея, които бяха най-разнообразни: опасността от атомните електроцентрали, ролята на международната еврейска мафия в свалянето на правителства, съвместната контрабанда на кокаин, осъществявана от ЦРУ и контрите, фермерските профсъюзи, „Свидетелите на Йехова“ („Ако успееш да отговориш положително на всичките десет въпроса, ти си СПАСЕН“), борбата на чернокожите за равенство в армията, устав на ку-клукс-клан. Джобовете на Рендъл Флаг бяха натъпкани с брошури на всички тези теми и на какви ли не още. На двата му ревера имаше значки. На едната бе изобразено усмихнато жълто лице, а на другата — свиня с полицейска фуражка. Отдолу имаше надпис с червени букви, от които се стичаха капки кръв: „Обичате ли свинско?“. Човекът вървеше, без да спира или да забави крачка, и напрегнато се ослушваше. Очите му сякаш пронизваха мрака и търсеха дебнещи го опасности. На гърба си носеше стара и опърпана раница. По лицето му играеше зловеща усмивка, случайният минувач би си помислил, че Рендъл Флаг ликува — и щеше да бъде прав. Това бе лице на безкрайно щастлив човек, лице, излъчващо невероятна притегателна сила, лице, при вида на което уморените сервитьорки от крайпътните закусвални изпускаха чашите, лице, което караше малчуганите да се врязват с велосипедчетата си в дървените огради, а сетне, облени в сълзи, да тичат при майките си, докато от коленете им стърчат остри трески. Това беше лице, при вида на което невинните спорове на бейзболна тема между посетителите на баровете неизменно завършваха с кървав побой. Рендъл Флаг вървеше на юг по шосе № 51 и вече наближаваше Невада. Скоро ще си устрои лагер и ще прекара деня в сън, събуждайки се с падането на нощта. Докато приготовлява вечерята си на бездимния примус, ще почете, независимо какво: страници от някой опърпан, с откъснати корици порнографски роман, откъси от „Майн Кампф“, комикси или някое реакционно вестниче, издавано от дружеството „Синове на патриотите“. Флаг не беше придирчив към четивото си.
След вечеря той отново се отправи на път, движейки се на юг по отлично поддържаното тясно шосе, прорязващо дивата местност. Зрението, обонянието и слухът му бяха изострени; установи, че вече крачи през пустиня, където растат само пелин и пълзящи храсти. Пред погледа му планините започваха да изникват от земята, подобно на скелети на динозаври. Призори на следващия или на по-следващия ден ще се озове в Невада и ще се отправи към Маунтън Сити. Там го очаква човек на име Кристофър Брейдънтън, който ще го снабди с кола и с нови документи; оттук насетне пред него се разкриваше пътят към славата: страната го очакваше. Напомняше му човешко тяло, където шосетата заместват кръвоносните съдове, готови да приемат него — чуждия елемент — и чрез кръвта да го пренесат до сърцето, черния дроб, мозъка. Той беше тромб, търсещ място да заседне, счупена кост, стремяща се да прободе жизненоважен орган, единствена обезумяла клетка, която си търси другар — двамата ще заживеят заедно и ще си създадат прекрасно злокачествено образувание.