Унесен в мислите си, той не бе забелязал, че хората от охраната са го оставили насаме с адвоката, чието име, доколкото си спомняше, бе Анди Девинс. Младият защитник се взираше в него със странно изражение, сякаш наблюдаваше гърмяща змия със счупен гръбнак, която все още е в състояние да умъртви жертвата с отровата си.
— Здравата си го загазил, Силвестър! — неочаквано възкликна той.
Лойд подскочи.
— Какво? По дяволите, какво искате да кажете? Между другото, добре подредихте онзи дебелак. Така го вбесихте, че положително ще си изгризе ноктите от яд…
— Чуй какво ще ти кажа, Силвестър, и слушай много внимателно.
— Не се казвам…
— Дори нямаш идея в каква каша си се забъркал, Силвестър — продължи Девинс, без да откъсва поглед от лицето на затворника. Говореше тихо и отривисто. Лойд забеляза, че русата му коса е много късо подстригана, под нея прозираше розовият му скалп. На двата си средни пръста носеше златна венчална халка и елегантен пръстен, показваш принадлежността му към университетско братство. Докато говореше, удряше пръстените един в друг и потракването им лазеше по нервите на Лойд. — Ще ти прочетат присъдата само след девет дни, Силвестър, в съответствие с приетото преди четири години решение на Върховния съд.
— Какво решение? — попита Лойд и за пръв път усети страх.
— Решение, прието във връзка с делото „Маркъм против Южна Каролина“ и конкретизиращо условията, при които всеки щат има право самостоятелно да раздава правосъдие в случаите на искано от прокурора смъртно наказание.
— Смъртно наказание! — ужасено възкликна Лойд. — Електрически стол? Хей, приятел, кълна се, че не съм убивал никого! Честна дума!
— От гледна точка на закона това няма никакво значение — отвърна Девинс. — Щом си бил там, значи си го направил.
— Как така няма значение? — Престъпникът истерично повиши глас. — Важно е, и още как! Не съм очистил онези хора! Поук ги уби! Той беше откачен! Беше…
— Няма ли да млъкнеш, Силвестър? — промълви спокойно Девинс и младежът се подчини. Внезапно обзелият го страх го накара да забрави тържественото посрещане, устроено му от другите затворници, както и неприятната перспектива да му избият един зъб. Изведнъж си представи как птичката Туити преследва котарака Силвестър. Но във въображението му тя не удряше тъпия котарак с дървен чук, нито поставяше капан под вдигнатата му лапа; Лойд видя как завързаният Силвестър седи на електрическия стол, а дългоопашатият папагал е кацнал близо до шалтера, дори успя да различи шапката на пазача, нахлупена на жълтата главичка на Туити.
Зрелището не му се стори особено забавно.
Навярно чувствата му се бяха изписали по лицето, защото Девинс за пръв път изглеждаше доволен. Той се облегна със скръстени ръце върху купчината документи, които бе извадил от куфарчето си, и спокойно обясни:
— Не съществува отделен член в закона за съучастие, когато става дума за тежко углавно престъпление. Щатът разполага с трима свидетели, които ще потвърдят, че двамата с Андрю Фрийман сте били заедно. Това е напълно достатъчно, за да ти изпекат кльощавия задник. Ясно ли е?
— Аа..
— Добре. А сега да се върнем на делото „Маркъм против Южна Каролина“. Накратко ще ти обясня общото между тази присъда и твоето дело и как тази присъда може да бъде приложена и в твоя случай. Но първо ще ти припомня нещо, което безсъмнено си научил при многократното си оставане в девети клас: конституцията на Съединените щати изрично забранява жестоките и необикновени начини за наказание…
— Към които спада шибаният електрически стол — прекъсна го разпалено Лойд в пристъп на справедливо негодувание.
Девинс поклати глава.
— Тук законът не дава конкретно тълкувание и допреди четири години съдиите се опитваха да разгадаят смисъла на този член. Дали към „жестоките и необикновени начини за наказание“ спадат електрическият стол и газовата камера? Или пък формулировката се отнася за периода на очакване между произнасянето на присъдата и екзекуцията? Очакване, удължавано от молбите за помилване, отлагането на изпълнението… Представи си месеците, дори годините, които някои затворници, например Едгар Смит, Карил Чесман и Тед Бънди, са били принудени да прекарат в килиите на осъдените на смърт. В края на седемдесетте Върховният съд отмени мораториума върху смъртните наказания, ала неясната формулировка за жестоко и необикновено наказание остана непроменена. Но да се върнем на делото, за което ти споменах, когато подсъдимият Йон Маркъм бе осъден на смърт за изнасилване и убийство на три студентки. Предумишлеността на деянието беше доказана с помощта на дневника на подсъдимия. Съдебните заседатели поискаха да бъде наказан чрез електрическия стол.