Бе на около двадесет и осем години. Имаше сравнително тясно чело, по-високо, отколкото се смята за изискано. Носът й бе малък и любопитен, горната й устна бе мъничко по-дълга, а устата й бе по-широка, отколкото трябва. Очите й бяха сивосини със златни петънца в тях. Имаше хубава усмивка, изглеждаше като че се е наспала. Хубаво лице, което няма начин да не се хареса. Хубава, но не чак толкова, та да се стига до бой всеки път, когато я извеждаш.
— Не знаех какво е работното ти време. И взех, та почаках. Доколкото разбирам, секретарката ти отсъствува днес.
— Нямам секретарка.
Прекосих и отключих вътрешната врата, после включих звънеца, който звънеше, като се отвори външната врата.
— Да влезем в личния ми кабинет за размишления.
Тя мина пред мен с лек мирис на много сухо сандалово дърво и застана загледана в петте зелени картотеки, опърпания ръждивочервен килим, полупрашните мебели и не съвсем чистите мрежести пердета.
— Според мен имаш нужда от някого да отговаря по телефона. И от време на време да праща пердетата ти за пране.
— Ще ги пратя на куково лято. Седни. Сигурно ще си спестя няколко незначителни дела. И сума ти трамбуване. Пестя.
— Разбирам те — рече тя сдържано и внимателно постави голяма велурена чанта в ъгъла на покритото със стъкло бюро. Облегна се и взе една от цигарите ми. Докато й давах огън, си изгорих пръста.
Тя изпусна завеса от дим и се усмихна през нея. Хубави зъби, малко големички.
— Сигурно не си очаквал да ме видиш. Как е главата ти?
— Зле. Да, не съм очаквал.
— Полицаите добре ли се отнесоха с теб?
— Горе-долу, както винаги.
— Да не ти преча, а?
— Не.
— И все пак не мисля, че кой знае колко се радваш на посещението ми.
Напълних лулата си и се пресегнах за кибрита. Запалих внимателно. Тя ме наблюдаваше одобрително. Пушачите на лула са солидни мъже. Щях да я разочаровам.
— Опитах се да не те замесвам. Не знам нищо. Във всеки случай, вече не е моя работа. Снощи изтърпях унижението и се приспах с една бутилка, а случаят вече се разследва от полицията. Предупредиха ме да не се бъркам.
— Не ме замесваш — рече тя спокойно, — защото си мислиш, че в полицията няма да ми повярват, че само от празно любопитство съм слязла в дола снощи. Ще подозират, че не ми е чиста работата и няма да ме оставят на мира, докато не се превърна в развалина.
— И на мен това ми мина през ума.
— И ченгетата са хора — рече тя ни в клин, ни в ръкав.
— Чувал съм, че отначало били такива.
— Ооо…тази сутрин сме цинични — огледа тя помещението с безцелен, но старателен поглед. — Добре ли вървят нещата тук? Имам предвид финансово? Печелиш ли много… при такива мебели?
Изсумтях.
— Или да си гледам работата и да не задавам неуместни въпроси?
— И какво ще излезе, като питаш?
— Ето че и ти задаваш такива въпроси. Я си кажи, защо ме прикри снощи? Заради червеникавата ми коса и сините ми очи?
Не отговорих нищо.
— Сега ще те попитам още нещо — рече тя закачливо. — Искаш ли да знаеш чия е била нефритената огърлица?
Усетих как лицето ми се изопва. Мислих дълго, но не можах да си спомня със сигурност. И тогава изведнъж се сетих. Не бях й казвал нито дума за никаква нефритена огърлица. Пресегнах се за кибрита и запалих угасналата си лула.
— Не съм приритал. Защо?
— Защото аз пък знам.
— Аха.
— А бе, ти какво правиш, като ти се доприказва? Клатиш си краката ли?
— Добре де — изръмжах аз. — Дошла си да ми кажеш. Казвай.
Сините й очи се разшириха и за миг ми се стори, че се навлажниха леко. Прехапа долната си устна и остана така, забила поглед в бюрото. После сви рамене и ми се усмихна откровено.
— Е, добре, знам, че съм адски любопитна жена. Но в кръвта ми има жилка на копой. Баща ми бе полицай, Клиф Райърдън, полицейски началник на Бей Сити цели седем години. Предполагам, че това е от значение.
— Май че се сещам. Какво стана с него?
— Уволниха го. Това разби сърцето му. Банда комарджии начело с някой си Леърд Брънет си избраха кмет. А на татко възложиха отдел „Досиета и самоличност“, който в Бей Сити е голям колкото пощенска марка. И татко напусна, пиля си времето няколко години и после умря. А скоро след него умря и мама. И от две години съм сама.
— Моите съболезнования.
Изгаси цигарата си. По нея нямаше червило.