Върна се бавно, поглеждайки към улицата през рамо.
— Най-лесно ще е през задната врата. Старата кокошка в съседната къща няма да каже нищо вече. Много лъжи наприказва.
Изкачи двете задни стъпала, изкусно мушна острието на ножа в пролуката на вратата и вдигна резето. Излязохме на покритата тераса. Бе пълна с консервени кутии, които гъмжаха от мухи.
— Божичко, как живеят някои хора! — рече той.
Задната врата бе лесна. Един петцентов шперц превъртя ключалката. Но бе пуснато и резето.
— Това ме учудва. Мисля, че е офейкала. Иначе нямаше да се залости така. Тя е твърде немарлива.
— Шапката ти е по-стара от моята — каза Рандал. Погледна към стъклото на задната врата. — Дай ми я да вкарам стъклото вътре. Или да я свършим майсторски?
— Давай с ритник. Кой го е еня?
Отстъпи и се втурна към ключалката, вдигнал крак успоредно на пода. Нещо изпука лениво и вратата поддаде няколко сантиметра. Вдигнахме я нагоре, отворихме я и прибрахме парчето изкривено желязо от балатума, поставихме го внимателно на дъската за изцеждане на мивката до девет празни бутилки джин.
Бръмчаха мухи и се блъскаха в затворените прозорци на кухнята. Вонеше. Рандал застана по средата, оглеждайки всичко внимателно.
После бавно мина през двукрилата врата, без да я докосне, бутна я така с върха на обувката си, че тя остана отворена. Всекидневната си бе същата, доколкото си я спомнях. Радиото не свиреше.
— Хубаво радио. Струва пари. Ако е платено изобщо. Ето ти нещо — рече Рандал.
Приклекна на коляно и се загледа в килима. После приближи отстрани радиото и бутна търкалящия се шнур С крак. Показа се и щепсела. Наведе се и огледа копчетата на радиото.
— Аха. Чудесен радиошкаф. Хваща окото, а? По шнура едва ли ще има отпечатъци, нали?
— Включи го и виж дали радиото е работело.
Пресегна се и го мушна в контакта. Светлините веднага светнаха. Почакахме. Радиото побръмча известно време и изведнъж високоговорителят загърмя с пълна сила. Рандал скочи и издърпа шнура отново. Звукът прекъсна моментално.
Когато се изправи, погледът му бе изпълнен със светлина.
Изтичахме към спалнята. Госпожа Джеси Пиърс Флориан лежеше напреки на леглото си в измачкан памучен пеньоар, с глава близо до единия ъгъл на пружината. Ъгловият стълб на леглото бе изцапан с нещо тъмно, което мухите обичат.
Бе мъртва отдавна.
Рандал не я докосна. Взира се в нея дълго време, а после ме погледна, оголвайки зъби като вълк.
— Мозък по лицето й. Това, изглежда, е лайтмотивът на този случай. Само че това е дело на чифт ръце. И то какви ръчища, божичко. Погледни само синините по врата, разстоянието между следите от пръстите.
— Ти си ги гледай — извърнах се аз. — Горкият Нълти. Това вече не е като да пречукаш някой негър.
30
Лъскав черен бръмбар с розова главичка и розови петънца пълзеше, бавно по полираната повърхност на бюрото на Рандал, като опипваше наоколо с пипалца, сякаш проверяваше дали ветрецът е благоприятен за излитане. Поклащаше се леко, пълзейки като старица, натоварена с много пакети. Едно непознато ченге седеше на другото бюро и говореше безспир в старомодната фуния, така че гласът му звучеше като шепот в тунел. Говореше с полузатворени очи, а голямата му одраскана ръка на бюрото пред него стискаше между кокалчетата на първия и втория пръст горяща цигара.
Бръмбарът стигна края на бюрото на Рандал и продължи да крачи право във въздуха. Падна по гръб на пода, размаха няколко тънки, измъчени крачка плахо във въздуха и после се престори на умрял. Никой не му обърна внимание и той взе отново да размахва крачка, докато накрая не се изправи с труд по лице. Дотъркаля се бавно в един непознат ъгъл, запътен наникъде.
Полицейският високоговорител на стената съобщи за обир на Сан Педро, южно от Четиридесет и четвърта улица. Грабителят бил среден на възраст мъж с тъмносив костюм и сива филцова шапка, казват очевидците. За последен път го видели източно от Четиридесет и четвърта да тича, а после да се шмугва между две къщи. „Бъдете внимателни — каза говорителят. — Заподозреният е въоръжен с револвер, 32 калибра и току-що е обрал собственика на гръцкия ресторант на номер 3966 Южен Сан Педро.“
Глухо изщракване и говорителят увисна във въздуха, после се появи друг и зачете списък на току-що откраднатите коли с бавен монотонен глас, който повтаряше всичко по два пъти.
Отвори се вратата и влезе Рандал със свитък написани на машина листа пощенски формат. Прекоси чевръсто стаята и седна срещу мен на бюрото, като ми подаде някакви книжа.