Далечна музика тътнеше като фалшивия бас на евтино радио. Под главата ми светеше светлината на мачтата и през по-високите пластове мъгла надзъртаха няколко непримирими звезди.
Измъкнах се от вентилатора, извадих 38-калибровия си пистолет, като го държах притиснат о ребрата си, криейки го с ръкав. Направих три безшумни стъпки и се ослушах. Нищо не стана. Мърморенето бе престанало, но не заради мен. Сега можех да определя откъде идеше, между две спасителни лодки. И изведнъж от нощта и мъглата, както често мистериозно става, се събра във фокус достатъчно светлина, за да освети мрачната деловитост на картечница, поставена на висока тринога и наведена през перилото. Край нея стояха двама души, неподвижно, без да пушат, и гласовете им замърмориха отново — тих шепот, който никога не прерасна в думи.
Твърде дълго слушах мърморенето им. Друг глас проговори ясно зад мен.
— Съжалявам, но на гостите не е разрешено да се качват на палубата.
Извърнах се не твърде бързо и го погледнах в ръцете. Те бяха светли петна и бяха празни.
Отстъпих встрани, кимайки, и краят на лодката ни скри. Мъжът ме последва учтиво с безшумни стъпки по влажната палуба.
— Струва ми се, че се загубих — рекох аз.
— И на мен така ми се струва. — Той имаше младежки глас, а не като издялан от мрамор. — Но там, в дъното на стълбата, има врата. Тя има секретна ключалка. Добра ключалка. Едно време стълбището бе отворено, имаше само верига и месингов знак. Но разбрахме, че хората с по-буен нрав не се съобразяват с това.
Говореше дълго или от учтивост, или защото изчакваше. Не знаех кое от двете.
— Някой трябва да е оставил вратата отворена — рекох аз.
Главата в сянка кимна. Бе по-нисък от мен.
— Разбирате обаче за какво ни плащат. Ако някой я е оставил отворена, на шефа хич няма да му се хареса. А ако не е, бихме желали да знаем как се качихте тук. Сигурен съм, че схващате мисълта ми.
— Не е трудно. Хайде да слезем и да поговорим с шефа.
— Вие с компания ли дойдохте?
— С една прекрасна компания.
— Трябваше да си стоите при тях.
— Нали знаете как става, обърнеш за миг глава и вече някой друг й поръчва пиене.
Той се захили. После леко раздвижи челюстта си нагоре-надолу.
Приведох се и отскочих жабешки настрани и свистенето на палката издаде дълга, безсмислена въздишка в спокойния въздух. Напоследък всяка палка замахваше от само себе си към мен. Високият изруга.
— Върви напред и не се бой — рекох аз, като пуснах предпазителя шумно.
Понякога дори и зле изпълнена сцена разтърсва залата. Високият стоеше като вкопан и успях да видя палката да се люлее на китката му. Този, с когото бях разговарял, премисляше ситуацията, без да бърза.
— С това не печелиш нищо — рече той мрачно. — Никога няма да слезеш от кораба.
— Мислих по този въпрос. После ми хрумна, че това не е ваша работа. — Сценката не ми се удаваше.
— Какво искаш? — попита той спокойно.
— Имам шумен пистолет. Но това не значи, че трябва да го изпробвам. Искам да говоря с Брънет.
— Отиде по работа в Сан Диего.
— Ще говоря със заместника му.
— Бива си те — каза симпатичният. — Да слезем долу. Ще прибереш ютията, преди да минем през вратата.
— Ще я прибера, когато бъда сигурен, че ще мина през вратата.
Изсмя се леко.
— Върни се на поста, Слим. Аз ще се оправя.
Пое лениво пред мен и високият сякаш се стопи в мрака.
— Следвай ме де.
Вървяхме в индианска нишка по палубата. Спуснахме се по обковани с месинг хлъзгави стъпала. В дъното имаше дебела врата. Отвори я и погледна ключалката. Усмихна се, кимна, държейки вратата да мина, и аз прекрачих, прибирайки пистолета в джоба си. Вратата се затвори и изщрака зад нас. Той рече:
— Спокойна вечер засега.
Пред нас имаше позлатена арка, а отвъд нея игрална зала, не дотам претъпкана. Приличаше много на всяка друга игрална зала. В далечния край имаше ниско стъклено барче и няколко столчета. По средата имаше стълба, която се спускаше надолу, музиката се усили и замря. Долових шум на рулетка. Един мъж раздаваше карти за фараон на самотен посетител. Нямаше повече от шестдесет души в залата. На масата за фараон имаше купчина жетони, достатъчни да основеш банка. Играчът бе възрастен белокос човек, който наблюдаваше вежливо и внимателно раздаващия.