Хванах Кели за ръка и тръгнах отдясно на Франки. По пътя дрънкахме глупости за това колко е хубаво, че пак се виждаме, но той отлично разбираше, че срещата не е случайна — и това му харесваше. Падаше си по такива неща, точно като Ал и Боб.
Завихме надясно и после по първата пресечка наляво, която водеше към паркинг зад магазините. Погледнах към Кели и й кимнах, за да й покажа, че всичко е наред, после пуснах ръката й. Големия Ал продължаваше да дрънка. Хванах го за лявата ръка и използвах инерцията му, за да го завъртя към стената. Той се блъсна в нея и отскочи. Притиснах го към противопожарния изход на някакъв ресторант.
— Чист съм, чист съм — тихо каза Големия Ал. Знаеше процедурата.
Само като го гледах, ми беше ясно, че не може да скрие под дрехите си даже карта за игра, да не говорим за оръжие — толкова опънат по тялото му бе платът. Въпреки това прокарах ръце по гърба му, за в случай, че нещо е скрито на кръста му. Естествената извивка прави това място много подходящо за скатаване на разни неща, а извивката на Големия Ал беше по-дълбока от нормалното. Продължих да го претърсвам.
Той погледна надолу към Кели, която ни наблюдаваше.
— Предполагам, че много пъти си го виждала да прави това? — намигна й Франки.
— Татко ми също го прави — в рая.
— А, добре, умно хлапе, умно хлапе. — Той я гледаше и се опитваше да смели информацията.
После идваше моментът, който навярно най-много му харесваше — трябваше да прокарам ръце по крачолите му. Грижливо проверих чатала му.
— Нали знаеш, че трябва да хвърля един поглед на куфарчето ти? — казах аз.
— Да, естествено. — Той го отвори. Намерих две пури и всичките му работни принадлежности — флопита, дискети, кабели, жици, всевъзможни боклуци. Опипах тапицерията, за да съм сигурен, че няма тайно отделение.
Бях доволен. Франки също. Всъщност сигурно се беше надървил.
— Добре, да вървим — казах аз.
— Хайде да си вземем по пътя сладолед — предложи той.
Спряхме такси. Двамата с Кели седнахме отзад, а Де Сабатино се напъха отпред и подпря върху куфарчето си еднолитрова бутилка „Бен Джери“.
Стигнахме до хотела и отидохме в стаята. Езикът на тялото му показваше, че е възбуден — навярно си мислеше, че е като едно време, а евтината стая само правеше нещата още по-вълнуващи. Остави куфарчето си на едно от леглата, отвори го и започна да вади боклуците си.
— Е, какво си открил? — попита той.
Не отговорих.
Двамата с Кели седяхме на другото легло и само го наблюдавахме. Тя като че ли все повече се заинтригуваше.
— Имаш ли някакви игри? — попита момичето.
Помислих си, че Де Сабатино ще я отреже презрително с: „Аз съм професионалист, нямам никакви игри“. Но той отвърна:
— Да, цели купища! Ако имаме време, можем да си поиграем. Какви обичаш?
Намериха общ език за „Земетръс“ и „Трето измерение“.
— С какво се занимаваш напоследък? — прекъснах ги аз.
— Просто уча хората как да работят с такива неща — посочи към лаптопа той. — Освен това поработвам за двама частни детективи, прониквам в банкови сметки, такива неща. А бе скучна работа, но нали трябва да се спотайвам.
Като се давех от дима на пурата и гледах дрехите му, направо не исках да мисля как би изглеждал, ако не трябваше да се спотайва.
След като не бе получил отговор на първия си въпрос, той изглежда се чувстваше длъжен да говори. Започна да се кикоти и каза:
— Все пак успях да скатая неколкостотин бона! Тъй че положението не е чак толкова лошо.
Междувременно продължаваше да свързва кабели и устройства към лаптопа. Оставих го да се занимава. Франки отново подхвана:
— Ами ти? Все същото ли?
— Все същото. По малко от всичко.
Вече седнал на масата с гръб към мен, той се съсредоточи върху лаптопа.
— И какво е това всичко? Още ли си… как му викаше?… Шпионче?
— И това.
— В момента си на работа, нали?
— Да.
Франки се засмя.
— Шибан лъжец! — После погледна към Кели и прибави: — Хопа! Учите ли френски в училище? — Завъртя се към мен и рече: — Нямаше да имаш нужда от мен, ако можеше да накараш някой друг да свърши работата. Не можеш измами Големия Ал! — Отново погледна към Кели. — Francais! — След това пак към мен: — Още ли си женен?
Разнесе се сигналът на „Майкрософт“ и Уиндоус 95 се отвори.
— Разведох се преди около три години — отвърнах аз. — Заради работата и прочее. Не съм я чувал от две години. Май че живее някъде в Шотландия, не зная.