— Хей! Я виж ти! И кой е татко ти?
Завъртях се.
— Млъквай!
Изблъсках го от мястото му и седнах с Кели на коляното, така че по-добре да вижда екрана.
— Съвсем сигурна ли си, че това е шефът на татко ти?
— Да, знам, че е той, татко ми каза. На другия ден двете с мами се шегувахме за мустаците му, защото приличаше на каубой.
Наистина, мъжът изглеждаше така, сякаш излиза от реклама на „Марлборо“. Докато сочеше, пръстът й докосна екрана и образът на мъжа се изкриви. Прегърнал Кели и застанал пред снимката на човек, навярно отговорен за смъртта на баща й, на мен ми се искаше да направя същото с него, само че в действителност.
Погледнах към Големия Ал.
— Хайде пак да прегледаме всички снимки.
Франки седна на мястото си и върна на екрана снимката на Макоули и Фърнахан с Макгиър.
— Познаваш ли тези хора? — Кели отговори на въпроса ми с „Не“, но всъщност вече не я слушах. Бях в собствения си свят. Забелязах още два автомобила, паркирани от отсрещната страна на пътя. Внимателно се вгледах в регистрационните им номера и в този момент разбрах къде са направени снимките.
— Гибралтар. — Не успях да се сдържа и произнесох думата на глас.
Големия Ал посочи към Макоули и сие.
— Ирландски терористи ли са?
— Нещо такова.
Последва пауза, докато се опитвах да обмисля нещата.
Франки просия.
— Ясно ми е какво става.
— И какво?
— Знаех, че ирландските терористчета купуват кокаин от колумбийците. Идваше по нормалния път до островите край Флорида, после до Карибите и Северна Африка. След това използваха Гибралтар като транзитен пункт за Европа. Правеха цели състояния и в същото време ние взимахме нашия дял за това, че им позволяваме да прехвърлят дрогата през Южна Флорида. В края на осемдесет и седма обаче неочаквано престанаха да пренасят стоката през Гибралтар.
— И защо? — Беше ми трудно да запазя спокойствие.
Големия Ал сви рамене.
— Някакъв скандал с местните. Мисля, че сега го прекарват от Южна Африка до западното крайбрежие на Испания или нещо подобно. Бяха свързани и с други терористи там.
— С „ЕТА“?
— Знам ли? С някаква шайка терористи, или „борци за свобода“. Викай им както щеш, за мен всички те са наркодилъри. Във всеки случай сега помагат на ирландците. Старият Раул несъмнено е уредил нещата от страна на Щатите с „шефа на татко“, за да гарантира, че пътят до Флорида ще остане открит за ирландците, защото иначе колумбийците щяха да го дадат на някой друг.
— Все едно говориш за изместване на въздушни маршрути.
Големия Ал отново сви рамене.
— Разбира се. Това си е бизнес. — Приказваше така, сякаш всички тези неща са общоизвестни. За мен обаче бяха новост.
С кого бяха преговаряли момчетата от ВИРА в Гибралтар, мамка му? Може би се бяха опитвали да запазят наркоканала? Спомних си, че през септември 1988–ма сър Питър Тери, който играеше важна роля в разбиването на наркотрафика и който бе губернатор на Гибралтар до началото на същата година, едва беше оцелял след опит за покушение в дома му в Стафърдшиър. Убиецът, когото не успяха да заловят, му бе съобщил добрата новина с двайсет куршума от АК–47 — нещо, в което Макгиър случайно имаше богат опит. Може би четвъртият мъж на снимката получаваше подобно предупреждение? И имаше ли някаква връзка между прекъсването на наркоканала и убийството на играчите от ВИРА там, само няколко месеца по-късно?
Във всеки случай, това потвърждаваше, че с някои служители на БН, включително с шефа на Кев, ставаха странни неща. Може би получаваха дял от операциите на ВИРА и Кев беше открил това?
Големия Ал отново пое въздух през зъбите си.
— Напипал си страхотни материали, мой човек. Та кого искаш да шантажираш?
— Да шантажирам ли?
— Ники, тук имаш важна птица от БН, която приказва с важни клечки от картелите, твоите терористчета и гибралтарското правителство, представители на закона и прочее. Нали не се опитваш да ме убедиш, че тези снимки не ти трябват за шантаж? Бъди реалист. Ако ти не ги използваш, онзи, който е направил снимките, със сигурност го е сторил.
33.
Отново прегледахме всички снимки. Кели не позна никой друг.
Попитах Де Сабатино дали има начин да подобри качеството.
— Какъв смисъл има? Ти очевидно познаваш всички. — И беше прав. Просто исках Кели по-внимателно да погледне „татковия шеф“.
В продължение на около три минути просто мълчахме и разглеждахме снимките.