— Какво друго знаеш за Гибралтар? — накрая попитах аз.
— Не много. Какво точно те интересува? — Втората му пура вече догаряше и Кели махаше с ръка, за да разсее дима. — Съвсем логично е: ако имаш достатъчно пари, спазари се с колумбийците и вкарай дрогата в Европа. Правят го всички други кретени, твоите ирландски момчета да не са по-глупави?
Големия Ал гледаше към мен така, сякаш става дума за нещо съвсем тривиално. Трябваше да си призная, че това не ми се струваше достатъчно, за да убият заради него Кев и семейството му.
Отново замълчахме и Франки просто трябваше да каже нещо.
— Във всеки случай някой определено използва това за шантажиране.
Не бях толкова сигурен. Може би беше някаква гаранция за ВИРА. Ако шефът на Кев или гибралтарците бяха решили да излязат от играта, имаше вероятност това да е средството, с което да ги принудят да останат вътре.
Погледнах към Кели.
— Би ли ни направила една услуга? Ще ни донесеш ли няколко кутии кола?
Момичето изглежда се зарадва, че може за малко да се махне от дима. Придружих я до вратата и дръпнах завесите, така че да мога да виждам автоматите. На площадката нямаше никого, но музиката продължаваше да кънти през тънките стени. Несъмнено мажоретките изпълняваха вътре някои от номерата си. Наблюдавах Кели, докато стигне до автоматите, после седнах на леглото. Големия Ал продължаваше да си играе с лаптопа.
— Преди седмица наминах покрай къщата на родителите й — казах аз. — Всички бяха мъртви. Той работеше в БН и е бил убит от хора, които е познавал. — Посочих към екрана. — Сега разбираме, че „татковият шеф“ е замесен с картелите. Логично е да приемем, че в случая става дума за корупция в БН, включваща наркотрафик през Флорида за ирландски терористи, като дрогата влиза в Европа през Гибралтар. Само че в края на осемдесет и седма очевидно са имали някакви проблеми.
Големия Ал не ме слушаше. Мисълта за корумпиран служител от БН го беше отвела на друга планета.
— Леле! Ще заковеш ли копелето?
— Не зная какво ще правя.
— Мамка му, закови го, Ники! Мразя ченгетата! Мразя БН! Мразя всички скапаняци, които ми съсипаха живота. Сега трябва да живея като някакъв шибан отшелник. Проект за закрила на федералните свидетели ли, цуни ми гъза!
Уплаших се, че трупаната в продължение на пет години ярост ще изригне. Нямах време за такива неща.
— Франки, трябва ми кола.
— Те ме използваха, а после просто ме прецакаха…
— Трябва ми кола.
Той бавно се върна на земята.
— Естествено, става, за колко време?
— За два дни, може би три. Трябват ми и малко пари.
— Кога ти трябват?
— Веднага.
Големия Ал беше странно и тъжно копеле, прекалено мек и наивен за такъв свят, но аз му съчувствах. Моята поява сигурно беше най-хубавото нещо, случило му се от години насам. Животът без приятели и в постоянен страх да не го очистят сигурно бе ужасен. Но пък и моят щеше да стане такъв, ако не покажех всички тези неща на Симъндс.
Франки телефонира от стаята в някаква фирма за автомобили под наем. Щяха да докарат колата след около час, затова тримата отидохме до банкомат. Той изтегли хиляда и двеста долара от четири различни сметки.
— Човек никога не знае кога адски бързо ще му дотрябват mucho dinero! — ухили се Големия Ал. Може би в крайна сметка не беше чак толкова загубен.
Върнахме се в стаята и зачакахме колата. Усещах, че мога да изкопча от него още информация. През последния половин час той определено размишляваше над нещо.
— Искаш ли да изкараш малко пари, Ники, истински пари?
Проверявах сака си, за да съм сигурен, че не съм забравил нищо.
— Защо? Искаш да ми дадеш ли?
— Нещо такова. — Той се приближи и застана до мен, докато закопчавах ципа на чантата.
— В онези файлове има номера на банкови сметки, натъпкани с прелестни наркодолари. Дай ми две минути да видя нещата, които ми трябват, и после ще съм в състояние да проникна в тях. Мога да го правя дори и на сън. — Франки ме прегърна през рамо. — Ник, само две минути на моя лаптоп, и ще си говорим за големи пари. Какво ще кажеш? — Той бързо кимаше с глава и очите му не се откъсваха от моите.
Оставих го малко да се поизпоти.
— Откъде да зная, че ще ми дадеш моята половина? — С това му заявих какъв дял искам.
— Мога да прехвърля парите където желаеш. И не се тревожи, щом ги преместя, никога няма да открият къде са отишли.