— В крайна сметка, Рон, ако не играеш играта, Мелвин ще умре, а после е твой ред. Разбираш ли ме?
Рон кимна.
— Добре, хайде сега се завърти.
Той се подчини.
— Застани на колене.
Рон го направи. Намираше се на около метър и двайсет от Кели, но стига да си стоеше на мястото, тя нямаше да попадне на огневата линия.
Мелвин здравата се потеше. Ръката ми се изплъзваше от челото му. Капчици се стичаха дори по пистолета. Ризата му вече беше толкова мокра, че можех да различа очертанията на бронираната му жилетка отдолу.
— Сега, Рон, с лявата си ръка извади оръжието си — наредих му аз. — Съвсем бавно и само с палец и показалец. После го придвижи надясно и го пусни. Разбираш ли ме?
Той кимна.
— Мелвин, кажи му да не се ебава.
— Недей да се ебаваш, Рон.
Другият внимателно извади пистолета от кобура си и го пусна на пода.
— Сега искам с лявата си ръка да извадиш белезниците си и да ги пуснеш точно зад себе си. Ясно ли е?
Рон се подчини. Насочих вниманието си към Мелвин, който започваше да трепери. Прошепнах в ухото му:
— Не се страхувай, няма да умреш. Някой ден ще разказваш тази история на внуците си. Само прави, каквото ти кажа. Разбираш ли ме?
Той кимна.
Обърнах се към Рон и продължих:
— Сега легни на пода, Рон. По очи.
Мъжът се просна на земята и положението вече бе под контрол.
— Сега, Мелвин, ще отстъпя крачка назад и този пистолет ще се махне от шията ти, но затова пък ще бъде насочен към главата ти, така че внимавай в картинката. Когато се отдръпна, ще ти кажа да коленичиш. Разбираш ли ме?
Той кимна и аз бързо отстъпих назад. Трябваше да съм на една ръка разстояние от него — не ми се щеше да направи някой героичен пирует и да ми грабне пистолета или да го избие от ръката ми.
— Добре, сега коленичи, после легни долу. Точно като Рон. Сложи си ръката до неговата.
Двамата лежаха по очи на пода, с доближени една до друга ръце. Минах зад тях, взех белезниците и със забит в ухото на Мелвин пистолет заключих лявата му китка за дясната на Рон. После извадих белезниците на Мелвин, отстъпих назад и казах:
— Сега доближете и свободните си ръце. Повярвайте ми, момчета, трябва бързо да свърша с това и да се разкарам от тук.
Приключих с работата. Най-после окончателно бяха под контрол. Взех им портфейлите и ги хвърлих в сака. Радиостанцията на Мелвин задържах. Извадих батерията от тази на Рон и също я прибрах в чантата. След това с ролка изолирбанд, започнах да увивам краката им, а после — и главите. Накрая залепих шиите и устите им. Уверих се, че могат да дишат през носа си и ги завлякох в коридора — тежка работа, но не исках да виждат какво правя.
Погледнах към Кели, която се притискаше към стената на кабинета, ужасена от сцената. С такова нетърпение очакваше да дойде тук, само за да открие, че това не е същото място. Не само че го нямаше семейството й — всичко наоколо й бе пропито с химикали, избутано настрани или просто липсващо.
Чух се да казвам:
— Иди да видиш мечетата си.
Тя се завъртя и изтича нагоре по стълбите.
Влязох в кабинета, приклекнах до ламперията и най-после успях да отворя сейфа. Вътре имаше само една самотна дискета.
Върнах стола до бюрото, изправих компютъра и го включих. Не беше защитен с парола, навярно нарочно. Ако с него се случеше нещо, Кев би искал целият свят да може да прочете какво има вътре.
Проверих различни файлове, но не открих нищо интересно. После стигнах до файл, наречен „Флавий“, и разбрах, че съм ударил бинго. Това беше кодовото име на гибралтарската операция.
Започнах да чета текста на екрана. Кев бе открил почти същото, което ми каза и Големия Ал: че връзката на ВИРА с картелите датирала от времето, когато започнали да пренасят наркотици за колумбийците през Северна Африка и Гибралтар за Испания и останалата част на Европа. Момчетата отлично се справяли с работата и картелите им плащали добре.
След известно време ВИРА започна да влага в наркотрафик и собствени пари получени от Норад в Щатите. Ставало въпрос за големи суми — изчисленията на Кев показваха, че Шин Фейн е гушвал повече от половин милион лири годишно.
Тези дарения били влагани в наркотици, прехвърляни в Европа и после разменяни за оръжие и експлозиви в държавите от бившия Източен блок. Това бе брак по сметка, сключен в рая — ВИРА имаше дрогата, Изтокът — оръжието. Разпадането на Съветския съюз и възходът на руската мафия не можеха да станат в по-подходящ момент.