През деня няма никакъв проблем да изоставиш автомобил на паркинг пред стотици други. През нощта обаче той може да остане сам, ще изпъква и непременно ще бъде проверен от полицейски патрули. Нуждаех се от място, което да е адски оживено и денем, и нощем. Многоетажните паркинги отпадаха, защото в девет от всеки десет случая на влизане регистрационният номер и шофьорът се записват на камера. Полицейски камери има и на всяко по-голямо кръстовище, както и покрай повечето магистрали. Ако бяха забелязали колата ми пред дома на Кев, първо щяха да проверят записите и снимките от паркингите.
— Искаш ли да си вземем по един бургер и да изпием по един шейк? — предложих аз. — Обичаш ли млечен шейк? Знаеш ли какво, ще паркирам тук и дори можем да идем на пазар.
Не ставаше и да паркирам пред ресторанта, да изляза и после да извървя неколкостотинте метра до търговския център — това не е нормално поведение. Хората можеха да го забележат и по-късно да съобщят. Затова исках да съм сигурен, че двамата с детето изглеждаме колкото може по-нормално.
— Ягодов или ванилов — какъв искаш?
Никакъв отговор.
— Шоколадов? Давай, аз ще си взема шоколадов.
Нищо.
Паркирах. Мястото беше доста оживено. Хванах брадичката й и нежно обърнах лицето й, така, че да погледне към широката ми усмивка.
— Млечен шейк?
Главата й леко помръдна или може би кимна. Поне реагираше.
Продължих със същите глупости:
— Тогава просто поседи тук. Ще изляза, ще заключа колата и ще ида да донеса шейковете. А после ще отидем в търговския център. Какво ще кажеш?
Тя се извърна настрани.
Продължих да се държа така, все едно, че ми бе отговорила положително. Излязох навън и я заключих в автомобила. Пистолетът продължаваше да е в дънките ми, скрит под сакото на Кев.
Влязох в ресторанта, взех два млечни шейка с различна есенция и се върнах право при колата.
— Ето, шоколадов или ванилов?
Ръцете й не помръдваха.
— Тогава аз ще взема този с ванилията — зная, че обичаш шоколадов.
Поставих шейка в скута й. Беше прекалено студен за краката й и веднага щом Кели го взе, аз продължих:
— Хайде, да вървим на пазар. Можеш да го ядеш по пътя.
Измъкнах я навън, затворих вратата и я заключих. Не направих нищо за отпечатъците ни — колкото и да се опитвах, никога не бих успял да изтрия всички. Тогава какъв смисъл имаше изобщо да си правя труда? Отворих багажника, извадих чантата с нещата, които бях купил в Шанън, и хвърлих вътре кашончето с окървавените дрехи.
Май щеше да вали. Тръгнахме към търговския център и аз продължавах да й говоря, защото се чувствах ужасно неловко. Какво друго да правиш с хлапе, което не е твое и не иска да е с теб?
Опитах се да хвана Кели за ръка, но тя се дръпна. Наоколо имаше много хора и не исках да привличаме вниманието, затова отново я прегърнах през рамо.
В търговския център имаше всичко: от склад за преоценени компютри до магазин за военни стоки — всичките в дълги, едноетажни, специално построени сгради, които приличаха на островчета сред морето на паркинга.
Влязохме в магазин за дрехи, откъдето си купих дънки и нова риза. Щях да се преоблека веднага, щом ми се отвореше възможност да взема душ и да сваля от гърба и краката си кръвта на Аида.
Изтеглих от банкомата триста долара, максимално допустимата сума за моята кредитна карта.
Отново излязохме на паркинга, но не се върнахме при колата. Здраво стисках Кели, докато вървяхме към хотела оттатък магистралата.
6.
Когато наближихме, видях, че между „Бест Уестърн“ и пътя има редица едноетажни офиссгради. В момента гледахме към гърба на хотела.
Озърнах се наоколо и забелязах, че пресечките, които водеха отпред, бяха на километри от нас. Реших да преминем напряко. Движението беше натоварено и магистралата не бе предвидена за пешеходци. Поне имаше светофари, които забавяха колите. Стиснах ръката на Кели, докато чакахме възможност да пресечем. Вдигнах поглед към небето — облаците се бяха сгъстили и скоро щеше да завали.
Шофьорите, които навярно никога преди не бяха виждали тук нахални пешеходци, бясно надуха клаксоните, но ние стигнахме до отсрещната страна и прескочихме ниския парапет, за да се качим на тротоара. Пресякохме малък пустеещ участък, за да излезем на хотелския паркинг. Докато вървяхме покрай редиците от автомобили, запомних броя букви и цифри на регистрационните номера от Вирджиния.