Сигурен бях, че ще ме послуша. Зад търговския център беше направила каквото й казах. Чувствах се виновен, че съм й обещал да се прибере вкъщи, но не можех да измисля по-добър начин да контролирам поведението й, а и ако имах късмет, нямаше да съм там, когато най-после й разкриеха истината.
Преди да излезем от стаята, трябваше да свърша още няколко неща. Хванах левия долен ъгъл на одеялото на моето легло и го издърпах така, че да се получи диагонална гънка. После извадих клечка кибрит от кутийката, която бях взел от рецепцията, и я пъхнах между стената и дългия шкаф с чекмеджета под телевизора. С химикалка отбелязах на стената точка и я скрих с главичката на кибрита. Накрая поставих щипката за документи в едно от чекмеджетата и леко усилих звука на телевизора.
Бързо огледах стаята, за да се уверя, че не съм оставил нищо компрометиращо, дори върнах телефонния указател на мястото му в чекмеджето. Пистолетът все още бе в тоалетното казанче, но с това нямаше проблем. Нямаше никакви причини да влезе чистачка, да не говорим за полицията със заповед за обиск.
Взех две ябълки и блокчета шоколад и ги пъхнах в джоба на чисто новия си черен дъждобран. После затворих вратата, проверих табелката и тръгнахме.
До Джорджтаун взехме такси. Щеше да е по-евтино с автобус или метро, но така нямаше толкова да се мотаем пред очите на минувачите. Шофьорът беше нигериец, който едва говореше английски. Използва няколкото думи, които знаеше, за да ме попита къде е Джорджтаун. Все едно лондонски шофьор на такси да не знае къде е Челси. Търпеливо му посочих на картата. Предполагах, че е на трийсетина минути път.
Ръмеше. Кели гризеше ябълка и гледаше през прозореца. Оглеждах се за други мотели. Скоро щеше да ни се наложи пак да се местим.
Няколко минути седяхме в мълчание, докато не ми хрумна, че шофьорът навярно очаква да си приканваме.
— На твоята възраст още не се бях возил в такси — казах й аз. — Мисля, че първият ми път беше на петнайсетина години.
Кели ме погледна, без да престава да дъвче.
— Не обичаше ли такситата?
— Не, просто нямахме много пари. Вторият ми баща не можеше да си намери работа.
Това очевидно я озадачи. Продължително ме изгледа, после извърна глава към прозореца.
Автомобилите бавно се точеха към моста Кий. Джорджтаун бе точно оттатък Потомак; щеше да е по-бързо, ако излезехме и минехме пеш, но беше по-благоразумно да стоим надалеч от хорските погледи. Ликът на Кели вече трябваше да е във всички вестници. Полицията със сигурност щеше да хвърли много време и усилия, за да открие похитителя й.
Наведох се към предната седалка, взех картата и насочих шофьора към края на „Уисконсин Авеню“ откъм реката, главния път север–юг. Спомнях си Джорджтаун като град със старомодни, изящни къщи, които ми напомняха за Сан Франциско. На всички сгради имаше големи надписи, предупреждаващи, че имотът се охранява от охранителна агенция. Само се опитай да влезеш, и ще ти се нахвърли група за бързо реагиране още преди да си имал време да откачиш кабелите на видеото.
„Уисконсин“ е широка улица с магазини и къщи от двете си страни. Открихме „Добрите приятели“ на около осемстотин метра нагоре по склона, отдясно на пътя. За ресторант изглеждаше доста мрачен: цялата фасада беше черна, чак до опушените прозорци. Разнообразие внасяха единствено златните букви над входа. Наближаваше време за обед и всички служители би трябвало да са на работното си място.
Влязохме през две черни стъклени летящи врати. В следващия миг бяхме попарени от ледения дъх на климатичната инсталация. Намирахме се в единия край на полуосветен коридор, който минаваше по дължината на фасадата. По средата му млада и симпатична служителка седеше зад бюрото си. Бях впечатлен от вкуса на Пат. Момичето се усмихна, когато се насочих към него, стиснал Кели за ръка.
Когато се приближихме, разбрах, че усмивката й е иронична. Тя вече се бе изправила и можех да видя, че е облечена много стилно в бяла риза и черни панталони.
— Извинете, господине — каза тя, — но ние не…
Протегнах ръка и се усмихнах.
— Няма проблем, не сме дошли да обядваме. Опитвам се да открия един мой приятел, казва се Патрик. Често е идвал тук преди шест–седем месеца. Доколкото зная, е излизал с някое от вашите момичета. Англичанин е, говори като мен.