Забелязах, че Кели с интерес оглежда наоколо. Не беше чак толкова зле. Излязохме навън.
— Сега можеш да дойдеш с мен, но по-късно трябва да отида на едно място сам, разбираш ли?
Тя се нацупи.
— Защо–о–о?
— Защото имам работа, разбираш ли? Сега обаче можеш да ми помогнеш.
Най-после получих усмивка.
— Добре де, но няма да се бавиш, нали?
— Ще се върна за отрицателно време.
Двамата тръгнахме из търговския център. Правехме разузнавателна обиколка, без тя да го съзнава.
— Какво търсим, Ник?
— Магазин с фотоапарати и телефони.
Обходихме целия център и накрая открихме каквото ни трябваше на първия етаж. Купих зареждащо устройство за батерията на мобифона. Кели пък реши в крайна сметка да не купува друг подарък на Мелиса, като заяви, че ще вземе само плетените гривни. Не възразих.
В четири без пет извадих телефона от джоба си и го включих. Сигналът бе достатъчно силен.
Иззвъня в четири и десет. Натиснах бутона.
— Ало?
— Аз съм.
— Къде си?
— В телефонна кабина.
— Искам да дойдеш в пет часа в търговския център „Ландсайд“ в Аликзандрия. Влез през входа на „Джей Си Пени“, отиди в централното фоайе, качи се с ескалатора на третия етаж и тръгни право към магазина на „Сиърс“. Дотук ясно ли е?
Последва пауза, докато той смели информацията.
— Ясно.
— Отляво има ресторант, казва се „Роудхауз“. Влез вътре и поръчай две кафета. Ще се срещнем там.
— Доскоро тогава.
Изключих мобифона.
— Кой беше? — полюбопитства Кели.
— Спомняш ли си, че ти говорих за Пат? По-късно ще се срещна с него, става, нали? Във всеки случай, готова ли си за детския център?
Щеше да отиде, независимо дали й харесва. Ако Пат ме прецакаше, това място скоро щеше да бъка от ченгета.
Попълних формуляра с имената, с които се подвизавахме в хотела. Кели разглеждаше скоростната пързалка, под която имаше тапицерия и гумени топки за омекотяване на падането. Имаше и видео с най-различни филми, машина за сокове, тоалетни. Наистина изглеждаше добре организирано и имаше адски много дечурлига. Сред тях забелязах служителки, които им показваха разни фокуси. След като в продължение на два дни не бе правила нищо друго, освен да зяпа анимация, на Кели би трябвало да й хареса тук. Единственият проблем беше опасността да не се разприказва, но нямах друг избор. Платих таксата плюс двайсетдоларов депозит за вълшебния ключ, с който щях да си прибера детето.
— Искаш ли да остана още малко с теб? — попитах я.
Тя ме изгледа пренебрежително.
— Не може, тук е само за деца. — Кели посочи към табелата, на която пишеше: „Внимавайте, родители, не се доближавайте до играчките, защото може да се спънете и да се нараните“.
Приклекнах и я погледнах в очите.
— Не забравяй, днес се казваш Джоузи, не Кели. Това е голяма тайна, разбираш ли?
— Да бе, ясно. — Беше прекалено заета с това да гледа към играчките.
— Няма да се бавя. Знаеш, че винаги се връщам, нали?
— Да, да. — Кели постепенно се отдалечаваше. Лицето й бе обърнато към мен, но вече се бе отнесла другаде — добър признак. Оставих я.
Качих се с ескалатора до третия етаж, настаних се на ъгловата маса в едно кафене и си поръчах еспресо и сладкиш.
Знаех, че ако закъснее. Пат изобщо няма да дойде на срещата. В такъв случай стандартната оперативна процедура изискваше да се появи един час по-късно. Ако и тогава не успееше, уговорката се прехвърляше за следващия ден. Това му е хубавото да работиш с хора, които познаваш.
Погледнах си часовника — пет без две минути. От мястото си можех да виждам долу крилото на „Джей Си Пени“. В същото време наблюдавах входовете на „Сиърс“ и „Роуд хауз“ на моя етаж.
Към пет и две видях Пат да идва откъм „Джей Си Пени“. Тътреше се небрежно, облечен в кафяво кожено яке, дънки и маратонки. От разстояние изглеждаше непроменен, само малко поотпуснат.
Убеден бях, че е пристигнал в „Джей Си Пени“ точно в пет. Също така, че пътьом от своя страна също е предприел мерки против проследяване, че е дошъл на паркинга по-рано, за да провери всичко и дори, че е поседял в колата си. Пат можеше и да витае в облаците, но когато трябваше да действа, беше страхотен. В момента обаче единствената ми грижа бе не толкова какво има в главата му, колкото накъде води носът му.