Выбрать главу

Погледнах към него и реших да не го поднасям. Имаше направо скапан и изхабен вид. Очите му вече не бяха ясни и остри, а зачервени и мътни. Беше надебелял и тениската му висеше над колана. Лицето му изглеждаше подпухнало, едва различавах адамовата му ябълка.

— Причината да сме тук е, че съм ти дошъл на гости и в момента пазаруваме — започнах аз.

— Чудесно.

Все още трябваше да го изпитам, в случай, че носи подслушвателно устройство.

— Ако стане нещо, ще изляза от там — посочих към тоалетните. Очаквах да ми отвърне „Какво, ще излезеш през тоалетните ли?“ заради онзи, който слушаше. Но той просто каза „Добре“. Това ми стигаше. Нямаше повече време за губене.

— Добре ли си, приятел? — попитах аз.

— Горе–долу. Да речем, че съм малко по-добре от теб. Как ме откри?

— Чрез Шери от „Добрите приятели“. — Погледнах го и той се усмихна. — Да, добър избор, Пат!

Усмивката му стана още по-широка.

— Е, какво става?

— Преследват ме.

— Така изглежда. — Зачервените му очи премигнаха.

Започнах да му обяснявам положението и все още говорех, когато момичето ни донесе сандвичите. Бяха достатъчно големи, за да нахранят цяло семейство.

— Какво си поръчал, мамицата му? — попитах аз. — Ще трябва да висим тук цял ден!

Пат очевидно бе гладен и се бореше с горещото сирене, което се точеше между устата му и сандвича. Кога ли се бе хранил за последен път?

Бях прекалено зает да говоря, за да ям.

— Виж, да ти кажа честно, единственото, което искам, е да се разкарам и да се върна и Англия, но това ще е доста сложно. Трябва да разбера какво става и защо. Спомняш ли си Симъндс?

— Да, естествено. Още ли е вътре?

— Да. Свързах се с него. Даже му казах, че ако Фирмата не ми помогне, ще разкрия осигурителното си покритие.

Очите на Пат се разшириха.

— Леле, това вече е сериозна работа! Май наистина си я загазил. И какво ти отговори Симъндс? — Раменете му бавно се размърдаха, когато се засмя с пълна уста.

Продължих да разказвам още четвърт час. Накрая Пат попита:

— Мислиш ли, че момчетата от ВИРА може да са очистили Кев? — Погледът му падна върху моя сандвич. Побутнах го към него.

— Откъде да зная? Нищо не разбирам. Ти как смяташ?

— Из Вашингтон се носеше слух, че в Гибралтар през осемдесет и осма е имало някакво американско участие. — Той вадеше краставиците и доматите от сандвича ми.

— Какво участие?

— Нямам представа. Нещо, свързано с ирландско-американския електорат, такива глупости. И че ВИРА получавала средства от Норад, като се намесила в пазара на дрога.

Зачудих се откъде знае всичко това. Може би тъкмо от там се снабдяваше със стаф. Стана ми тъжно.

Продължавах да обмислям информацията. Пат методично нагъваше сандвича ми.

— Може би тъкмо тук е връзката с Кев — предположих аз. БН, дрога, какво ще кажеш?

— Възможно е. Британците от години тормозят американците, че от Норад давали пари на ВИРА, но янките не могат да гъкнат с всички онези милиони ирландско–американски гласове.

Облегнах се назад.

— Мога ли да те попитам откъде ти е известно това?

— Нищо не ми е известно. Чувал съм само, че ВИРА купува кокаин и го изнася от Щатите. Правят го от години, в това няма нищо ново. Но може да ти послужи като отправна точка. Искам да кажа, мамка му, че ти си умният, не аз.

Звучеше логично. Ако разполагаш с малко пари и си терорист, естествено, че ще купуваш дрога и ще я продаваш с печалба. И нямаше начин американското правителство да атакува Норад, това щеше да е политическо самоубийство. Но ако можеше да се докаже, че Норад е свързана с трафика на дрога, това щеше да е нещо друго. Може би Кев беше работил срещу ВИРА и именно те го бяха очистили.

— Мислиш ли, че Кев може да е попаднал на някаква гадост? — попитах аз. — Или че дори е участвал в нея и се е прецакал?

— Нямам представа. От такива неща ме заболява главата. — Той замълча за миг. — Е, казвай, какво ти трябва?

Свих рамене.

— Пари.

Пат извади портфейла си и ми даде кредитна карта.

— Тук има около три хиляди долара. Това е спестовна сметка, така че можеш да теглиш колкото ти трябват. Ами момичето?

— Кели е добре. При мен е.

Ако Пат играеше срещу мен, поне му съобщавах, че съзнавам тази възможност и съм взел предпазни мерки.