— Много ти благодаря за това, приятел — за картата и за това, че си тук — казах аз. Знаех, че ще ми помогне, но не исках да си мисли, че го приемам като нещо нормално.
— Виж — продължих аз, — няма да те забърквам в тези лайна. Не искам да те излагам на риск, но ми трябва още нещо. Имаш ли възможност довечера да ми телефонираш? Трябва да седна и да обмисля какво да правя.
— Към девет и половина става ли?
Усмихнах се. После внезапно ме осени за втори път този ден.
— Не знаеш ли някакви сборни пунктове на Шин Фейн или ВИРА във Вашингтон?
— Не, но мога да разбера. За какво са ти?
— Трябва да проверя дали между ВИРА и хората, които се опитват да ме очистят, има някаква връзка, а и кой е пречукал Кев. Ако имам възможност да видя кой влиза и излиза от там… е, това все е някаква отправна точка. Ако стигна до нещо, може да вляза вътре и да се поогледам.
Пат окончателно унищожи сандвича ми.
— Внимавай, приятел, да не се прецакаш.
— Няма. Добре, сега ще остана тук. Давам ти десет минути и после си тръгвам. Ще включа мобифона в девет и двайсет и пет.
— Няма проблем, ще се чуем. Успех.
Той се изправи и събра парченцата сирене и месо от дъното на кошничката.
— Шери, а? — подхвърли Пат. — Как изглежда? Липсвам ли й? — После се отдалечи. Раменете му помръдваха, докато се смееше.
15.
Върнах се в търговския център през „Сиърс“, намерих банкомат и изтеглих триста долара.
Навън беше тъмно, но вътре все така не можеше да се разминеш от хора. Още имаше вероятност да ме следят и да ме сгащят при Кели, затова преди да я взема, спрях на едно място и изчаках малко. Нищо не ми изглеждаше необичайно. Единственото, от което трябваше да се пазя, май бяха камерите. Колкото по-бързо влезех и излезех, толкова по-добре.
Продължих да наблюдавам района десетина минути, после се приближих. Срещу детския център се намираше магазин за спортни стоки. Влязох, мигновено се превърнах във фен на баскетбола и започнах да разглеждам тениските, изложени до витрината. Детският център бе претъпкан, но не виждах Кели.
Помотах се известно време из магазина, отново погледнах и най-после я видях. Седеше на пода, вторачена в екрана на телевизора. Около нея имаше още десетина деца, всяко с малка картонена чаша сок. Хрумна ми, че момичето не е правило нищо друго, освен да яде, да пие и да гледа телевизия. Странно, че не беше заприличала на Мързеливия Пат.
Влязох вътре, показах картата си и поисках да доведат дъщеря ми. Служителките изпълниха съответните си процедури и няколко минути по-късно Кели се появи.
Започнах да й обувам обувките.
— Джоузи, как беше?
Тя седеше и се цупеше, че съм пристигнал по средата на филма. Приех го за добър признак — показваше, че постепенно започва да става нормална. Радвах се, че известно време не е била с мен, но изпитвах и облекчение, че отново сме заедно.
Взехме такси, но слязохме около четири пресечки преди хотела и стигнахме до него пеш.
Отворих вратата. Телевизорът беше включен и от екрана ни обясняваха колко страхотни коли са писаните. Запалих лампите, казах на Кели да остане където си е и погледнах към спалнята.
Леглата не бяха оправени, завесите бяха спуснати. Изглежда чистачката се бе подчинила на табелката на вратата така имаше по-малко работа срещу същите пари.
По-показателна беше диагоналната гънка на одеялото. Ако още от прага бях видял, че я няма, вероятно щеше да ми се наложи много бързо да се разкарам от там.
Влязохме вътре. Облегнах се на телевизора и се наведох зад шкафа. Кибритената клечка си бе на мястото и покриваше точката на стената. Дотук всичко беше наред.
— Какво правиш. Ник?
— Просто проверявам дали щепселът е включен както трябва. Още малко, и щеше да се измъкне.
Тя ме погледна така, сякаш съм пълен кретен. Без да й обръщам внимание, застанах на колене, готов да проверя чекмеджето.
— Да ти помогна ли, Ник?
— Искам да чуя какво дават по телевизията.
Кели седна на леглото и нападна пакетче чипс. Това хлапе наистина нагъваше здраво.
В долния шкаф имаше три чекмеджета, бях оставил щипката в предния ляв ъгъл на средното. Взех нощната лампа и я прокарах нагоре–надолу в опит да видя отражението на щипката. Успях — чекмеджето не бе отваряно.
Помогнах на Кели да си съблече дъждобрана, напъхах й обувките в джобовете и го закачих до вратата. Пооправих й леглото, събрах опаковките от храна и почистих трохите.