— Гладна ли си? — попитах аз за всеки случай.
Тя погледна към полупразното пакетче чипс.
— Не съм сигурна. Ти мислиш ли, че съм гладна?
— Несъмнено. Ще ида да донеса нещо. Можеш да останеш тук и ще ти позволя да стоиш до късно. Но не казвай на никого — това ще е малката ни тайна!
Кели се засмя.
— Няма!
И аз бих хапнал нещо. Пат не ми беше оставил много от сандвича.
— Знаеш какво трябва да правиш, нали? — Отново повторих процедурата. — Ще поставя на вратата табелката „Не пречете“ и няма да отваряш на никого. Разбираш ли?
— Несъмнено.
Това хлапе наистина ме изненадваше.
— Мики Дис ли искаш?
— Несъмнено.
На улицата вече не беше така оживено, а и валеше по-слабо. Накупих цели камари дрехи и за двама ни — якета и дъждобрани, дънки и ризи — достатъчно, че да ни стигнат поне за следващите два пъти, ако се наложеше отново да променяме външния си вид.
После отидох в ресторанта. Докато стоях на опашката, си мислех колко странно е всичко това. Съвсем скоро седях във „Вохол“ и ми възлагаха задача, а сега се мъчех да запомня какъв млечен шейк да купя на едно хлапе. Чудех се и дали Кели ще одобри ризите, които й бях взел.
По обратния път си погледнах часовника. Беше девет и двайсет — бях се забавил повече, отколкото очаквах. Вече трябваше да включа телефона. Скрих се от дъжда в един магазин.
Той иззвъня точно в девет и трийсет. Бях възбуден и нервен. Можеха да търсят Кев. Натиснах бутона.
— Ало?
— Здрасти. Аз съм. Имам нещо за теб.
— Страхотно. Почакай… — Запуших с пръст другото си ухо. Исках да чуя и последната дума. — Казвай.
— Намира се на „Бол Стрийт“ 126. Това е в старата част на Кристъл сити край реката — между Пентагона и Вашингтонското летище за вътрешни полети. Разбра ли?
— Да. — Замълчах, докато смеля информацията. Бях ходил до Пентагона и няколко пъти бях използвал летището. В общи линии си спомнях района. — Ще ми телефонираш ли утре?
— Да.
— По същото време?
— По същото време. Успех, приятел.
Това беше. Изключих мобифона и си повторих адреса наум, за да го запомня. Нямах намерение да го записвам. Ако ме пипнеха, трябваше да съм чист.
На път за хотела се почувствах доста ободрен. До този момент се бях лутал на тъмно. Не знаех точно какво ще направя с новата информация, но това поне бе някакво начало. Усещах, че започвам да овладявам положението.
Нахранихме се и аз погледах малко телевизия с Кели, но на нея очевидно повече й се приказваше.
— У вас гледаш ли телевизия, Ник?
— Малко.
— Коя е любимата ти програма?
— Не зная. Новините, предполагам. Нашите програми са различни от вашите. А на теб коя ти е любимата?
— „На тъмно“.
— Това какво е? Детективско предаване ли?
— Идиот, слабоумен, кретен? Разказва се за едно момиче. — Кели правеше отлично впечатление на дете от Долината.
— И с какво се занимава то?
— Ходи на пазар.
Към единайсет без петнайсет тя заспа. Извадих пътеводителя, който бях забравил да върна в „Латам“, и потърсих „Бол Стрийт“.
Проследих реката на юг, докато не видях Вашингтонското национално летище. Обектът се намираше на западния бряг, между него и Пентагона. Мислено се засмях. Ако това наистина беше седалище на ВИРА, щеше да падне страхотен майтап — момчетата навярно пиеха в едни и същи барове с онези от Съвета за национална сигурност.
В момента не можех да направя нищо. Кели лежеше по гръб и се правеше на морска звезда. Покрих я с одеялото, преместих всички боклуци от другото легло и също си легнах. В ушите ми кънтеше максима от службата ми в пехотата, с други думи отпреди цяла вечност: „Наспивай се хубаво винаги, когато ти предстои битка. Никога не знаеш кога пак ще имаш възможност за това“. Веднъж и аз да направя онова, което ми кажат.
Когато се събудих, като че ли предаваха същото анимационно филмче. Бях оставил телевизора включен цяла нощ. Отчаяно ми се пиеше кафе.
Станах, намокрих си косата, придадох си полупредставителен вид и погледнах през прозореца. Дъждът се беше усилил. Слязох долу и взех храна и напитки за трима души — нямаше да са излишни, като имах предвид количествата, които поглъщаше Кели.
— Добро утро! — побутнах я аз.
Тя продължаваше да се прави на морска звезда, но все пак се събуди, като се прозяваше и протягаше, после се сви на топка. Отидох в банята и се заех да пълня ваната.