Все още се опитвах да извъртя пистолета към Макгиър. Нямаше значение към коя част от тялото му — можеше да е кракът или стомахът му, изобщо не ми пукаше, стига да успеех да стрелям в него.
Крясъците му се усилиха, когато пръстът ми притисна неговия върху спусъка и натиснах.
Първите два куршума не улучиха, но продължих да стрелям. Отново завъртях пистолета и го прострелях в хълбока, после в бедрото. Той се свлече на пода.
Всичко замръзна. Внезапната тишина беше оглушителна.
Две–три секунди по-късно чух писъците на Кели, които отекваха в стаята. Поне все още се намираше в сградата. Единственото, което чувах, беше висок постоянен писък. Бях прекалено изтощен, за да направя каквото и да е по този въпрос. Бях прекалено зает с опити да изкашлям кожата на Макгиър.
По-късно щях да открия хлапето. Изправих се. Навсякъде ме болеше.
Нещастното копеле се гърчеше на пода и ме умоляваше:
— Не ме убивай, човече! Не ме убивай! Не ме убивай!
Взех пистолета му и направих с него същото, каквото беше направил и той: възседнах го и му натиках цевта в гърлото.
Няколко секунди просто седях отгоре му и се опитвах да успокоя дишането си. Тялото на Макгиър може и да умираше, но очите му бяха живи.
— Защо уби семейството? — попитах аз и извадих пистолета от устата му, за да може да говори. — Кажи ми и ще останеш жив.
Той ме гледаше така, сякаш иска да каже нещо, но не знае какво точно.
— Само ми кажи защо.
— Не зная за какво говориш.
Вгледах се в очите му и разбрах, че не ме лъже.
— Какво има в оня компютър?
Този път реакцията му не се забави. Устните му си сгърчиха, когато отвърна:
— Еби си майката.
Блъснах цевта обратно в устата му и тихо, твърдо, почти бащински произнесох:
— Погледни ме!
Нищо нямаше да изкопча от него. Бе прекалено добър професионалист.
Мамка му! Натиснах спусъка.
26.
Дълбоко си поех дъх и избърсах кръвта, пръснала в очите ми, когато го прострелях.
Опитах се да възвърна самообладанието си. Спрях се за няколко секунди, отново си поех дъх и се опитах да измисля какво да правя сега.
Някой можеше да е чул изстрелите и да съобщи за тях. Трябваше да приема, че вече го е направил. Кели продължаваше да пищи някъде в далечината.
Най-важно беше оборудването ми. Хвърлих се във вътрешния офис. Изтръгнах кабела от компютъра, извадих дискетата от флопито и я пъхнах в джоба си. Прибрах всичко в сака и се върнах в предния офис.
Приближих се до Макгиър. Приличаше на Кели, когато спеше, само че лицето му бе като пица и на тила му зееше огромна рана, от която върху килима капеше сива течност.
Взех сака, прехвърлих го през рамо и излязох в коридора да прибера пистолета си и да открия Кели. Нямаше проблем — само трябваше да следвам посоката на писъците.
Тя се бореше с вратата на противопожарния изход. Гърбът на дъждобрана й беше целият в кръв — навярно моята, когато Макгиър ме бе повалил. Кели се мъчеше да завърти бравата, но пръстите й не искаха да я слушат. Подскачаше от крак на крак, пищеше и удряше с юмруци по вратата от ярост и ужас. Приближих се, хванах я за ръката и я разтърсих.
— Престани! Престани!
Така нямаше да стане. Кели беше в истерия.
Вгледах се в мокрите й от сълзи очи и казах:
— Виж, опитват се да те убият. Разбираш ли го? Искаш ли да умреш?
Тя се опита да се отскубне от мен. Притиснах устата й с длан и чух как се мъчи да си поеме въздух през носа. Повдигнах лицето й към моето.
— Тези хора се опитват да те убият. Престани да ревеш, просто престани да ревеш.
Тя утихна и престана да се съпротивлява. Пуснах я.
— Дай ми ръка, Кели.
Все едно, че държах медуза.
— Пази тишина и просто ме слушай — казах аз. — Трябва да ме изслушаш, ясно ли е? — Отново се вгледах в очите й.
Тя зяпаше през мен, като че ли бях от стъкло, и по лицето й се стичаха сълзи.
Натиснах лоста на противопожарния изход и отвън ме лъхна студен, влажен въздух. Не можех да видя нищо, но навярно очите ми просто още не се бяха приспособили. Задърпах Кели за ръка и стъпките ни отекнаха надолу по металното стълбище. Не ми пукаше за шума — и без това вече бяхме вдигнали достатъчно.
Докато тичах към оградата, се подхлъзнах в калта и паднах. Кели нададе вик и отново избухна в сълзи. Разтърсих я и я накарах да млъкне.