Там седеше млад чернокож тип, забол глава в учебник. Изпълнихме старата процедура, само че този път ме бяха „пребили по време на обир“. Той очевидно се засрами.
— Знаете ли, не цяла Америка е такава. Тя е прекрасна. — Младежът започна да дрънка за Големия каньон. Обещах му, че ще го посетя, и се отдалечих.
Качихме се в стаята и аз помогнах на Кели да си съблече дъждобрана. Изведнъж тя, без предупреждение ме попита:
— Сега ще отидем ли да видим мами и татко?
— Не още, имаме да вършим куп работа.
— Искам при мами, Ник. Искам вкъщи. Ти ми обеща.
— Скоро ще те заведа у дома, не се тревожи.
— Сигурен ли си, че мами, татко и Аида ще са там?
— Разбира се, че ще са там.
Не изглеждаше много убедена. Моментът бе критичен. Повече не можех да продължавам така. Ако се измъкнехме от тази каша, нямаше да съм в състояние да се насиля да я оставя на бабите и дядовците й или изобщо на когото и да било, само за да открие какво лъжливо копеле съм бил през цялото време.
— Кели…
Седнах до нея и започнах да я галя по косата, докато тя бе положила глава в скута ми.
— Кели, когато се прибереш вкъщи, мами, татко и Аида няма да са там. И никога няма да се върнат. Те отидоха на небето. Знаеш ли какво означава това?
Изрекох го на един дъх. Искаше ми се да ми отвърне „А, разбирам“ и после да ме попита дали може да хапнем по един Мики Дис.
Последва пауза, докато детето смилаше думите ми. Чувах само бръмченето на климатика.
Лицето й се смръщи.
— Това е, защото бях лошо момиче и не помогнах на татко, нали?
Все едно, че някой ме намушка с нож.
— Кели, даже да беше опитала да му помогнеш, те пак щяха да са мъртви.
Тя тихо заплака, забила лице в крака ми. Потупах я по гърба и се опитах да измисля какво да й кажа.
— Не искам да са мъртви — изхълца тя. — Искам да съм с тях.
— Но ти си с тях. — Отчаяно се мъчех да намеря подходящите думи.
Кели повдигна лице и въпросително ме погледна.
— Ти си с тях. Всеки път, щом направиш нещо, което си правила с тях, това означава, че те са при теб.
Тя се опитваше да разбере думите ми. Аз също.
— Например всеки път, щом ям пица с гъби, аз ще си спомням за майка ти и татко ти, защото зная, че майка ти ги е обичала. Затова те никога няма да са далеч от мен. И затова мама, татко и Аида винаги ще са и с теб.
Кели ме гледаше в очакване на още нещо.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че всеки път, щом подреждаш чиниите върху масата, мами ще е с теб, защото тя ти е показала как да го правиш. Всеки път, щом стреляш към баскетболния кош, татко ти ще е с теб, защото той те е научил. Всеки път, щом показваш на някого как да прави нещо, Аида ще е с теб, защото ти си я учила на много неща. Разбираш ли, те винаги ще са с теб!
Не знаех доколко съм успял, но това бе най-доброто, на което бях способен. Тя отново се отпусна върху крака ми и аз усетих топлината на сълзите и дъха й.
— Но аз искам да ги видя. Кога ще ги видя, Ник?
Още не беше свършило. В гърлото ми се издуваше огромна буца. Бях навлязъл в нещо, от което не можех да се измъкна.
— Те няма да се върнат, Кели. Мъртви са. Не защото ти си направила или не си направила нещо. Те не са искали да те оставят. Понякога се случват неща, които възрастните не могат да избегнат.
Кели лежеше и слушаше. Погледнах надолу. Погледът й беше прикован към стената. Престанах да я галя и я прегърнах.
Хората имат нужда да проявяват скръбта си. Може би сега бе моментът Кели да го направи. Исках да съм при нея, но просто не знаех как да се държа в такива случаи.
— Някой ден ще отидеш при тях, но след много време. Първо ще имаш деца, също като мами. После твоите деца ще бъдат тъжни, когато умреш, точно като теб сега. Всички те много те обичаха, Кели. Аз познавах майка ти и баща ти само от няколко години. Само си помисли — ти си ги познавала цял живот!
Видях, че на лицето й плъзва лека усмивка. Тя се притисна още по-силно към крака ми.
— Искам да остана с теб, Ник.
— Това би било чудесно, но няма да се получи. Трябва да ходиш на училище и да се учиш как да станеш възрастна.
— Ти можеш да ми помогнеш.
Само да знаеше… Аз дори нямах гараж, в който хлапето да държи колелото си, да не говорим за място, където да се грижа за дете.