П. Г. Удхаус
Сбогом на всички котки
Котето на готвача се промъкна в пушалнята на клуб „Търтеи“ и поздрави присъстващите с дружелюбно „мяу!“. Фреди Уиджън, който седеше в ъгъла, стиснал глава между дланите си, се изправи възмутено.
— Предполагах — рече той с хладен, безизразен глас, — че това тук е тихо убежище за джентълмени. Но тъй като виждам, че съм попаднал в менажерия, смятам да се оттегля.
И напусна демонстративно стаята. Пушалнята се изпълни със смут и недоумение.
— Какво му стана? — загрижено попита един Образ. Подобни изблици на неприкрити чувства са твърде редки в клуб „Търтеите“. — Да не са се скарали с котето?
Един всезнаещ Симпатяга поклати отрицателно глава.
— Фреди не е имал спречквания с това конкретно коте — поясни той. — Но откак прекара един уикенд в Мачъм Чешингс, не може да понася котки.
— Какъв Мачъм?
— Чешингс. Потомственото имение на Далия Прендърби в графство Оксфордшир.
— Запознаха ме веднъж с нея — обади се една Скица. — Стори ми се много симпатично момиче.
— И Фреди беше на това мнение. Обичаше я безумно.
— И, разбира се, я загуби?
— Разбира се.
— Знаете ли — промълви един разсъдлив Симпатяга, — обзалагам се, че ако наредим по дължина всички момичета, които Фреди Уиджън е обичал и загубил, редицата сигурно ще се проточи до средата на булевард „Пикадили“.
— Дори по-надалеч — уточни Образът. — Някои от тях бяха доста височки. Това, което аз не мога да проумея обаче, е защо изобщо си прави труда да се влюбва. В последна сметка те, тъй или иначе, го изритват. Спокойно би могъл да не започва. Нещо повече — в спестеното време би успял да прочете някоя поучителна книга.
— Според мен бедата му е там, че в началото винаги набира страхотна скорост — заразказва Симпатягата. — Има приятна физиономия, танцува великолепно, умее да си мърда ушите и в първия момент на момичето му се взема акълът, а това естествено го насърчава. Той твърди, че и с тази Прендърби отначало много му потръгнало. Нещата дори стигнали дотам, че когато го поканила за уикенда в Мачъм Чешингс, той си купил един екземпляр от „Какво трябва да знае всеки младоженец“.
— Много са странни имената на английските провинциални имения — намеси се замислено Скицата. — Мачъм как да е, но откъде накъде Чешингс?
— И Фреди са задавал този въпрос. Но не и след като видял къщата. След това — поне така твърдеше пред мен — разбрал, че по-точно наименование и при най-добро желание не можело да се измисли. Защото цялото семейство на тази Далия било от почитателите на животинския свят и къщата представлявала клокочещ въртоп от безсловесни твари. Накъдето и да обърнеш взор, навсякъде кучета, които се чешели, котки, които чешели тапицираните мебели, и Фреди дори подозирал (макар подозренията му да не се оправдали до последния ден на престоя му), че някъде из къщата имало и шимпанзе, дръгнещо се не по-малко усърдно. Случват се такива работи в дълбоката провинция, а въпросното имение Мачъм Чешингс било доста встрани от центъра на живота и до най-близката гара имало цели шест мили.
Та именно на тази гара Далия Прендърби посрещнала наш Фреди с двуместната си кола и по пътя към Мачъм Чешингс между тях се състоял разговор, който според мен е показателен, тъй като свидетелства за сърдечното естество на отношенията им на този етап от събитията. Горчивите преоценки изскокнали далеч по-късно.
— Искам направо да ги слисаш, Фреди — започнала Далия, след като си побъбрили за туй-онуй. — Някои от момчетата, които съм канила, така ужасно се изложиха. Най-важното е да се харесаш на татко.
— Бъди спокойна — уверил я Фреди.
— Той понякога е доста труден.
— Ти само ме заведи при него — помолил Фреди. — Само това искам от теб — да ме заведеш при него.
— Лошото е, че никак не одобрява съвременните младежи.
— Мен ще одобри.
— Мислиш ли?
— Убеден съм.
— Защо си толкова убеден?
— Защото никой не може да устои на обаянието ми.
— Ами!
— Ами я!
— Ами!
— Ами я!
Тя го ръгнала с лакът, той също я ръгнал, тя се изкикотила, той се изхилил, сякаш някой спраскал надута книжна кесия, тя пак го ръгнала, той пак я ръгнал, тя казала: „Ама че си магаре!“, той рекъл: „Стига пък ти!“ и всичко това показва докъде са били стигнали в отношенията си. Нищо не било решено още, но любовта несъмнено вече пускала корени в моминското сърце.
Естествено, че докато пътувал, Фреди се позамислил за този баща, събуждащ такива тревожни чувства у любимата девойка, затова твърдо решил да не я изложи. Той решил така да привърже стареца към себе си, че онзи да откаже да диша без него. Решил да съсредоточи върху него цялата сила на неустоимото си обаяние и с нетърпение очаквал да се наслади на страхотния си успех.