Докато Брикман направи бързата предстартова проверка на планера, Карол се мотаеше около пистата. Много способни кадети бяха минали през ръцете му през последните пет години, но Брикман се отличаваше от всички.
Като наблюдаваше неговите постижения на уредите, Карол беше заключил, че младият трекер притежава нещо повече от чувство за летене. Той притежаваше — е, то можеше да се опише само с една дума — някакво странно шесто чувство, което му казваше какво ще се случи. Карол беше сигурен в това. Когато летеше например в Змийската яма, Брикман, изглежда, знаеше кой път ще посочат маркерите за курс още преди управляващият полета да е натиснал ключовете. Само така можеше да се обясни фактът, че той винаги се намираше в най-подходящото положение за искания завой. И само след няколко часа на съоръжението почти винаги изпълняваше отлично летателния курс. Чак до кацането.
Беше необичайно, но чудесно за наблюдаване.
Карол не беше скривал чувствата си към Брикман пред никого. Концепцията за „шесто чувство“ не намираше място в официалната философия на трекера. Всъщност терминът не влизаше в речника и на Карол, докато той не беше включен в една експедиция на пионери със задача омиротворяване на жителите на земята.
Много ветерани-пионери вярваха, че мютите — постоянните врагове на Федерацията Амтрак — притежават „шесто чувство“, но малцина бяха склонни да говорят за това. Всъщност откритото обсъждане беше углавно престъпление. Трекерите не трябваше да разсъждават върху такива неосезаеми качества. Техните физически и технологически умения ги правеха способни да изпълняват очакваните от тях задачи над земята. Видимата сила на Федерацията, която произтичаше от гения на Първото семейство, им беше осигурила тяхното оцеляване и им бе възвърнала мечтата за връщане в света на синьото небе.
Това се казваше в устава на Федерацията — една изчерпателна информационна банка данни, известна сред народа като Книгата. Видео страници със справки и архивни материали, правила и разпоредби, засягащи всяка страна от живота на разузнавача, плюс колективната мъдрост на Първото семейство; вдъхновяващи проникновения за всяко събитие. Онова, което не се споменаваше в Книгата, беше, че като планерист, човек се нуждае от много късмет, за да оцелее през изискваните минимум три бойни мисии, всяка продължаваща по една година. За щастие късметът беше една от малкото допустими абстракции, за която трекерите можеха да мечтаят по време на краткия си живот, посветен на преследването на съвършенство в свят, където практическото приложение на физическата сила и ума стояха над всичко друго.
Завързан с колани за седалката — носовото колело на планера бе в центъра на стартовата линия, — Брикман беше забравил за присъствието на Карол на края на пистата зад крилото на неговия самолет. Очите му бяха фиксирани върху контролната лампа, монтирана на лявата стена на входа в тунела за полет, ръката му беше върху лоста на спирачката, двигателят зад него бе включен на пълна мощност.
Всичките му сетива бяха съсредоточени върху предстоящия полет. И допълнителното, приписвано му от Карол, вече му беше подсказало, че първият маркер за курса вероятно ще посочи плътния ляв завой около стълба.
Един цикъл за изпълнение от петнадесет дъгови градуса означаваше, че когато дясната или лявата стрелка светне, летецът има малко под две секунди, през които да реагира и направи подходящата корекция на курса. Ако закъснее, ще се отклони от централната линия и фотоелектрическите датчици на тавана на рампата ще отчетат отклонение. Подобни датчици на стените на тунела записваха и отклоненията във височината. За да получи максимален брой точки, летецът трябваше да лети в изключително тесни граници по средата на тунела от началото до края на теста. За да успее, трябваше да притежава високи летателни умения, голяма способност за съсредоточаване и бързи реакции.
Брикман имаше всички тези качества плюс необяснимата способност да предсказва случайни събития няколко секунди преди те да настъпят. Докато седеше и съсредоточено чакаше зелената светлина, той беше сигурен, че ще „види“ маркерните светлини на курса една или дори две секунди преди те да бъдат включени от центъра за контрол на полета. Това шесто чувство, изглежда, се проявяваше само в моменти на напрежение — както сега. Една непредвидена дарба, която той използваше добре, без да размишлява върху нейния произход и без и най-малка следа от страх или учудване. Той просто я приемаше. По същия начин, по който беше приел, без излишни въпроси, факта, че Стивън Рузвелт Брикман е обречен да успее.