А ако след запознаването си с тази винаги нова книга, която трябва да бъде препрочитана по-често, за да се разбере загатнатото в нея, някои решат да ми пишат с цел да се уверят дали „ правилно са разбрали символиката ", налага се’да им кажа, че не бива да очакват отговор, тъй като не е моя работа да правя коментар.
Както толкова вярно е посочил А де в своя послеслов, главното в тази книга съвсем не е дешифрирането на символите!
Булуър е използвал създадената от него символика с такова суверенно майсторство, че всеки опит за еднозначното й „тълкуване " би незабавно довел до съдбоносна заблуда. —
А и авторът няма никакво намерение да си служи с нея, за да създава определени „значения“!
Като истински голям човек, той и след откло-
нението си от следвания път е запазил най-дълбоко благоговение към онова, което бил удостоен да почувствува и преживее навремето, така че негова постоянна грижа си останала, пресъздавайки преживяното, да избегне всяка възможност за ясното и недвусмислено тълкуване на даден символ, тъй като от собствен опит знаел, че не всеки е готов да тръгне по пътя на истината, а и спазвал наложените му от по-рано граници.. —
Така той си създава символи, годни да задоволят потребността от силни усещания на неспособните да тръгнат по оня път, който той самият напуснал някога в своята заблуда. . .
А в увода той влага в устата на странния автор, измислен от него в пддкрепа на фикцията, че само превежда чужд ръкопис, следните отнасящи се до творбата думи: «Това е истина за тези, които могат да го разберат, и безсмислица за онези, които не могат.»---
Така че е съвсем безпредметно да ме питат дали едно или друго „тълкуване" на символиката на Булуър е погрешно, или не!
Човек или принадлежи към хората, черпещи истина от тази книга, или ще стигне само до безсмислици, ако се опита да открие чрез ,, тълкуване" на символиката онова, което може да се почувствува единствено чрез вникване в художествено претвореното преживяване.---
Освен това в книгата често и нашироко се говори за неща, които изглеждат много загадъчни, но са вплетени в повествованието само заради художествената интрига, докато на други места някои наглед съвършено незначителни събития крият в себе си дълбока мъдрост. —
Ако читателят иска да научи нещо от тази книга, нека не се измъчва от любопитство, дали това или онова се основава на действителни събития, или пък какво означава то като символ!
Нека има предвид, че — както ясно е разбрал и посочил в послеслова си и А де — „ Занони " и „Мейнур" са опит да бъдат символично представени два типа — или, ако предпочитаме, две форми на проявление, — които действуват по всяко време и са винаги тясно свързани в общността на всички „Светещи на Прасветлината"
„Занопи" представлява склонният по-скоро към благост и безрезервно съчувствувие полюс, докато „Мсйнур " олицетворява полюса на строгия закон, който трябва да се изолира от земно-човешкото и запазва някаква връзка с човечеството само посредством другия действуващ полюс на милостта и състраданието.
Вярно е, че двата полюса невинаги са обрисувани съвсем правилно в книгата, но по същество те са навсякъде ясно определени и различими.
В образа на Глиндън пък е представен търсещият , който е премного самоуверен и преминава по собствена воля от закрилящата близост на полюса на благостта в свръхсуровата зона на този на неумолимата закономерност, където не успява да издържи изпитанието, поддава се на изкушението на нисшата магия и накрая загубва всяко по-нататъшно водачество.
Тъй като Булуър не бивало да говори, без да наруши дадения обет, за истинската природа на Занони и Мейнур — разгледани и като отделни образи със съответната характеристика, — той се опитва да представи по фантастичен начин особеното им положение и така да даде възможност на читателя да го почувствува сам.
Ето защо много нещо в книгата си остава чиста алегория и може да намери в известна видоизменена форма покритие с действителността само ако бъде, така да се каже, „ преведено обратно "
За автора обаче истински съществено си остава винаги преживяването, което той внушава на читателя, като пробужда способността му да съпреживява! —
Булуър се стреми да въздействува само като художник, не като поучаващ.
Всички поучения, които е смятал, че трябва да изрече, са дадени пътьом на читателя под формата на кратки цитати към отделните глави.