Не бива да очакваме нищо друго дори ако то е не само „желателно", но и крайно необходимо добро, горещо жадувано и обещаващо спасение от беда.
Цялата ни воля трябва да бъде насочена преди всичко към създаване на предпоставките, даващи основание за разумен оптимизъм и позволяващи ни да очакваме онова, което сме осъзнали като толкова необходимо и спасително.--
Но ние никога няма да се научим да разбираме естеството на тези предпоставки, докато постоянно пилеем силите си по илюзии, които ни представят като непосредствено постижимо всяко желано събитие, колкото и далечна да е възможността за неговото осъществяване.
Такъв един „бинокълен" оптимизъм, както бих нарекъл този вид сбъркано оптимистично мислене, само ни залъгва с очаквания, които неизбежно водят до нови и нови разочарования, но не приближават ни на йота желаното събитие.
Всичко това е в сила както за отделния човек, така и за групи от индивиди и за цели народи.
В света — въпреки всичкия мрачен песимизъм — съвсем няма недостиг от оптимизъм, но има твърде много лъжлив, защото е неоправдан, оптимизъм и срещу него трябва да се отправи най-настоятелно предупреждение!
Подобно предвидливо и тревожно предупреждение е особено уместно във време, което само е претоварило своите сили, така че най-неотлож-на повеля е да не се разхищава една от най-жиз-неутвърждаващите сили.
А такава сила е трезво обективният, оправдан от фактическите дадености оптимизъм!
В ОТГОВОР НА ЕДНО ЗАПИТВАНЕ
(РЕЗЮМЕ)
ВСИЧКО, което някога съм писал, е претворяване в художествена форма на моя жив опит. По-голямата част от този опит дължа на сфери от живота, до които няма достъп нито един от моите съвременници в Европа. Но това трябва да се разбира само като „посочване на източниците“, за да се обясни импулсът, който ме подтиква да се саморазкривам в книгите си.
Как бих „резюмирал“ своя опит ли? — С думите, че всяко познание, вярване и формулиране на хипотези няма никаква стойност, ако не определя до най-малките подробности начина ни на живот! Ако едно нещо не води към действие, към дело и съзидание, то е само безплодна игра с мислите и душевните пориви. Налага се да оставим настрана всичко мъгляво, всичко „приблизително“, и да не търпим занапред в себе си нищо, което не е годно да играе жизнсопрсделя-ща роля.
Само в това, което свидетелствува за нас ка-
то проявление на живота: — само в своето поведение към нас самите и към околните — можем да познаем себе си! Всичко друго е самозаблуда!
Както е сигурно, че никога не може да има „рай на земята“, така сигурно е също, че повече-то беди, измъчващи до ден днешен човечеството, могат да бъдат премахнати от света. Предпоставката за това е все повече хора да бъдат осенени от прозрението, че не готовата на всичко сила на въображението има определящо значение за обществото, а оттам и за нас самите, а единствено способността за Действие на всеки отделен човек.
Светът, който сами си създаваме, се нагажда твърде лесно към менливите настроения на своите създатели.
Ала доста рядко и едва у малцина самосъз-даденият свят отговаря действително на фактическия свят, който ни заобикаля отвън и на нашите желания противопоставя своята воля..
Да се научим тук да прозираме илюзорност-та на всички идеологии, да поставим тук външната задача пред своя вътрешен свят, тук да се научим да обичаме ближния като самите себе си: — това и само това води към спасение! —
«В ОГЛЕДАЛОТО»
ЕДНО НЕОБХОДИМО ПОЯСНЕНИЕ
КОГАТО в края на 1917 година излезе от печат фантастичният роман на Густав Майринк „Валпургиева нощ ", бях затрупан от всички страни с писма, изразяващи голямото недоумение на читателите, че в една от главите на романа са включени по един особено подчертан начин пасажи, които въпреки фантастичния контекст издават твърде ясно връзката си с публикуваните няколко години по-рано мои текстове „ Светлината от Химават" и „Воля за радост".
Подобно негодувание се надигна като че ли отново, след като в една възпоменателна статия за Густав Майринк в последната книжка на „Die Saule“ вниманието бе насочено тъкмо към въпросните места в споменатия роман.
Но тъй като не мога да допусна името на Густав Майринк да бъде засегнато от злонамерени инсинуации, които съм в състояние да опровергая, а нямам, от друга страна, възможност да възразя на необоснованите мнения в лична кореспонденция , не ми остава друго, освен да изясня тук действителното положение на нещата пред читателите, оказали се подведени към погрешни заключения от цитатите във възпоменателната статия.