Би било обаче съвсем погрешно, ако евентуално по-продължително отсъствие на мои материали се изтълкува като израз на отрицателно отношение.
Предоставяните от мен текстове за списанието са писани винаги по някакъв особен, засягащ ме пряко и отблизо повод и се публикуват в него, защото онова, което имам да кажа по този начин във всеки отделен случай, е очаквано от мнозина именно тук. А когато «е се изказвам по някои въпроси, във връзка с които читателите биха желали може би да чуят моето мнение, нека те бъдат убедени, че имам своите сериозни основания за това. Има неща, за които толкова много се говори, че ще им се отрази благотворно, ако веднъж — от едно отдавна уточнено място — се запази мълчание за тях. Има освен това и неща, за които смятам, че още съвсем не е дошло времето да говоря. Има най-после и такива, за които не се чувствувам ни най-малко в правото си да се произнасям, защото те .са далеч извън сферите на моя, предлагащ ми сигурност и увереност опит и нямат никакво отношение към онова, за което зная, че е отредено като вечно преживяване на земния човек.
Не ми е също така възможно да разяснявам несъстоятелността на всяко превратно тълкуване на моите напътствени думи, а трябва най-търпеливо да предоставя на хората, свикнали да намесват собственото си мнение в интерпретацията на написаните от мен текстове, сами да осъзнаят своята заблуда.
Всеки трябва да отговаря сам за себе си!
Не мога никого да освободя от собствената му отговорност, а тази отговорност нараства безмерно с всяка дума, изречена пред обществеността, — дори ако тази общественост е сведена до най-тесни граници.
Всяка публично изречена дума е семе, от което се ражда една повече или по-малко богата жътва от същия вид и за тази жътва носи отговорност пред Вечността единствено онзи, който е хвърлил семето в браздата.
След като вече цели двадесет години полагам усилия чрез писаното слово да водя душите към Светлината на Вечността, много пъти за жалост съм се убеждавал от опит колко малко по-вечето хора са в състояние да разберат онова, което е само по себе ясно, и да постъпват в съответствие с него.
Думите, които действително засягат отделния читател, твърде рядко се вземат присърце. Затова пък някои хора с най-голяма готовност отнасят към себе си неща, които са и завинаги ще останат абсолютно недостъпни за тях и които са описани от мен с единствената цел външният човек, у когото липсват предпоставките за подобно преживяване, да може постепенно да осъзнае колко дълбоко вкоренено във вечния Дух е онова, което зове към дело самия него.
Дори малцината, насочващи въпросите си към най-отблизо и нш141с^тлс^жнозасягащите ги неща, предпочитат все пак да подберат по-удобното и по-приятното за тях самите, убедени, че всичко, което поставя Hti известно изпитание драгоценната им суета, е написано без изключение за „други“.
Повод за размисъл дава и това, че писма, които наистина ми доставят радост, съм получавал по отправена от мен покана — като изключим действително очакваните писма на обичани, познати на мен ученици — почти само от неколцина по-непретенциозни представители на занаятчийските и земеделските среди. — При някои от тези доверили ми се хора се убедих, че е вече налице истинско духовно преживяване, каквото напразно бихме търсили у други, които най-гла-совито се представят като удостоени с особено духовно благоволение, без дг! подозират, че с всяка своя сричка се самоосъждат, тъй като са лишени от всякакъв знак на вечния Дух, утвърждаващ своите сьвсщи не така, както си въобразяват тези обхванати от манията за духовно величие фантазьори. —
Смятам обаче, че съвсем не от само себе си се разбират вайкането и самоокайването, даващи куриозен отпечатък на някои адресирани до мен писма. Хора, които познават моето учение, би трябвало наистина да знаят, че истинското духовно обновление — където и по света да се стремят към него — е постижимо само след като чисто животинското в човека се е научило вече да се владее! Това е неотменимо условие!
Нито един земен човек не е осъзнал до ден днешен истински своята вечна духовна природа, без да е изпълнил това толкова самопонятно изискване, дори да е знаел за всичко, което действително живите във вечния Дух Божий са възвестили някога от духовното Битие!
БУКВАЛНО