рост, за да го заменим с най-съмнителните идоли, измислени някога от заблудени мозъци.
По всяко време е имало предостатъчно примери, потвърждаващи казаното, а и в наши дни съвсем не е нужно да ги търсим надалеч.
Който иска да намери вечната истина в символите на наследената си религиозна форма, нека остане, изпълнен с упование, при тези символи, докато те не му се разкрият.
Не всички думи в моите книги са предназначени за него, — но той ще съумее да усвои немалка част от тях дори ако се види принуден да „преведе“ казаното от мен съобразно с формулите, присъщи на неговото религиозно учение.
Ще намери достатъчно думи, които да вдъхнат нов живот на волята му за вяра, а в случаите, когато само в борба с тежки съмнения се е домогвал до някаква вяра, тъкмо предлаганите от мен съобщения ще му помогнат отново да постигне вътрешна сигурност.
Но дори там, където липсва вече готовност да сеюкаже доверие на едно или друго религиозно ръководство, някои помръкнали дотогава учения от старото религиозно наследство ще започ-
нат да просветват, за да намерят път към душите и без да са обвързани с определено земно изповедание.
Възвестяваното от мен стои отвъд вяра и неверие!
Всяка религиозна форма има своите апологети и всяка апология има своите противници.
Няма по-безплодно прахосване на времето от разприте около религиозните убеждения.
Затова нищо не ми е по-чуждо от нелепото намерение да се застъпвам за което и да било вероизповедание или вероотрицание.
Нека читателят на моите книги прецени доколко онова, което имам да му кажа, се вмества в неговия „светоглед“, но нека не пристъпва към написаното от мен с погрешното убеждение, че служа на някаква религиозна форма или на нейните противници.
Въпреки че се опитвам да отдам дължимото на всички сфери на човешките преживявания, може все пак да се говори за едно основно съдържание на книгите ми, което би могло да се формулира по следния начин:
Аз свидетелствувам за осъзнатите от мен чрез собствен опит корени на земния човек в една суб-станциална „духовна“ силова сфера, недостъпна за физическите сетива, макар и постигаема единствено по ^ухоегносетивен път, в която индивидуалното съзнание на човека може да се пробуди още през настоящия му живот в земно тяло, — но в която то непременно ще трябва да се пробуди след края на физическисетивното съществувание.
Свидетелствувам за осъзнатата от мен чрез собствен опит йерархия от индивидуални духовни помагачи, произтичаща от най-вътрешното Пралоно на споменатата духовна силова сфера и слизаща чак до човечеството на тази планета, къ-дето се проявява в отделни хора, подготвени за това преди земното им раждане.
Свидетелствувам за осъзнатата от мен чрез собствен опит възможност да се установи духовна връзка със споменатата йерархия и соча по кой път да се стигне до нея.
Свидетелствувам най-сетне как аз самият стигнах до достъпния за мене опит и защо трябваше да стигна до него.
Наименованията, с които говоря за осъзнатата от мен чрез собствен опит „духовна силова сфера“ и нейното най-вътрешно „Пралоно“, как-то и за членовете на произтичащата от него „духовна йерархия“, не са плод на произволен езиков избор, а съответствуват на изразната форма, обща за всички действуващи на земята членове на тази йерархия.
Това обаче не изключва възможността всеки получател на моите съобщения да преведе тези наименования на по-близък нему или по-предпо-читан от него език, независимо дали ще подбере съответните думи от понятийното богатство на традиционната за него религия, или ще си създаде свои собствени названия.
Важното е да почувствува духовната Действителност, означавана чрез избраните от мен наименования.
Който иска да се придържа към определена религиозна терминология, е без съмнение в правото си да каже, че свидетелствувам всъщност за „душеспасителни факти ", — аз обаче познавам тези „душеспасителни факти“ не само като еднократно настъпило събитие, а като непрекъснат процес.
Добре съзнавам, че не навсякъде в своите свидетелства и не по всяко време на тяхното записване ми се е удавало да постигна равна яснота и еднозначност на изказа, но няма съмнение, че читателят, който се интересува единствено от истината, съдържаща се в казаното от мен, бързо ще прозре в какъв смисъл очаквам да бъдат разбирани думите ми.
Словесният израз е въпрос на земночовешко усъвършенствуване, а и Доколкото моите свидетелства се отнасят до постигаеми единствено по вътрешен, духовен път неща, те едва ли могат да бъдат изложени по подобаващ начин с думи.