Човек се колебае отначало да изрече подобна елементарна истина, — но е принуден за жалост да го стори на всяка цена, ако иска да бъдат изкоренени от света фантастичните идеи, които романтично настроени мечтатели на Запад продължават да разпространяват в достъпните за тях кръгове.
Г орното обяснение, дадено по повод на народите от Изтока, се отнася само отчасти дохристиянските мистици от Средновековието — и то до всички, без каквото и да е изключение, — тъй като съхранената още способност на човека да си представя субстанциално Божествено-Духовното е подложена от мистиката (все едно с каква религиозна окраска!) на невежествена злоупотреба, — а и тъкмо за средновековната християнска мистика първично преживяното във вечния субстанциален Дух се превръща твърде често само в повод за чисто мисловна „ спекулация", така че в много случаи — особено при Майстер Екхарт — следва да се говори по-скоро за мистично-християнска философия.
Но който постъпва съгласно с тъй изобилно дадените му от мен напътствия, за да си възвърне по възможния за него начин способността да си представя вечното, субстанциално божествено-духовно начало, не бива да очаква, че още първите му успешни крачки ще му позволят да стигне до такива представи, каквито са необходими за преживяване на върховната, родена от суб-станциалния Дух, жива Действителност.
Говоря за „ възвръщане" на споменатата способност, тъй като всеки земен човек, родил се със здрав земен организъм, я е притежавал в ранното си, едва осъзнало се детство в повече или по-малко изразена степен, преди да я загуби постепенно в резултат на все по-властно връхлитащата го принуда да си формира представи, обусловени от физическисетивно възприемания външен свят.
Именно в това е и най-дълбокият смисъл на загадъчните думи:
«Ако не станете като децата, няма да влезете в царството небесно!»
За децата царството небесно е все още от-
ворено и те възприемат от него онова, което е постижимо за тяхното разбиране, защото все още притежават способността да си създават — свободно и по свой начин — ненакърнени от външния свят представи за субстанциалния вечен Дух!
Който обаче иска да си възвърне тази способност, стараейки се да следва по присъщия нему начин дадените от мен указания, трябва да е наясно, че свободното и подчинено на волята изграждане на представи за вечната божествено-духовна, субстанциална Действителност винаги се предхожда от непреднамереното пробуждане на нужните за това сили.
Ето защо той ще може да се чувствува уверен, че е поел по най-добрия път към своята цел, ако у него — било сутрин, преди да отвори очи, било в полудрямка, или пък в напълно будно състояние — без съзнателно съдействие от негова страна се формират представи, изпълнени с емоционално съдържание, каквото няма в никоя от съзнателно самопредизвиканите, физически-сетивно обусловени представи.
Всеки, който е имал подобно преживяване, веднага разбира, че то се извисява далеч над сферата на обичайните земни представи, — дори ако просто не знае дали да вярва на себе си от страх
да не стане жертва на самозаблуда.
Този страх да не би в края на краищата да установим, че сме се поддали на самозаблуда, в много случаи се подхранва допълнително и от колебанията на разума, породени от формалната простота на осъзнатата представа.
Ала тъкмо този наивитет на формоиз-граждането разкрива най-ясно високия ранг на възникналата внезапно и независимо от волята представа!!
Невъзможно е първите появили се по такъв спонтанен начин представи за субстанциалната духовна Действителност да бъдат по-значими и по-многообразни по своята форма, отколкото са били последните, отдавна забравени представи от ранното детство!
Но колкото и незначителна по своята форма да е представата, толкова по-богато наситена може да бъде тя с взаимовръзки с вечната духовна Действителност и толкова по-значима може да стане за възприемащия божествено-духовната вест, която той отначало е получил по такъв примитивен начин. . .
Наистина от тази първоначална форма на представата, която нашият превъзбуден и свик-
нал със сложността на земносетивните представи мозък е готов набързо да обяви за прекалено проста, по-късно ще се родят и извънредно богати представи и образи. Но никога елементите, от които те се развиват органично в цялото си богатство от форми, не ще се поддават на мо-зъчно-разсъдъчно тълкуване, тъй като произлизат от вечното „Царство на най-простите знаци — от „Страната на Действителността
Вечно неизпълнимо ще си остане и нелепото желание, Божествено-Духовното да бъде преживяно по същия физически начин, по който преживяваме нещата на достъпния за телесните ни сетива и физически разложйм веществен външен свят, предоставени ни по рождение заразсъдъч-но тълкуване!