ОБУСЛОВЕНО ОТ ВЕЧНОСТТА НАМИРАНЕ
Приятели обични, не мислете,
че думите си аз отправям към тълпата, към хилядите, дето обикалят навсякъде по пътищата земни! Приятели, макар да ви събирам сред всичките народи по земята, при мен не би могъл да дойде никой, ако извечно не е бил при мене!
НА ГРИЖОВНАТА ПРИЯТЕЛСКА ОБИЧ
Трудно е за вас, приятели обични, трудно е да понесете онова, което трябва да изстрадам аз!
Трудно ще ви е да разберете, че високата духовна помощ,
без която земното ми тяло
нямаше да е сред живите отдавна,
за избавяне от мъките не би могла да ми послужи, тъй като такава помощ би попречила на живата ми себесила.
Ала вие знаете, че тук дойдох да кажа:
«Всякакво страдание лъжа el»,
затова, приятели обични,
аз страданието трябва да „ обезценя 7
Аз наистина познавам пътищата, по които, сигурно насочван от Духа,
мога да избегна всякакво страдание, — тези пътища не са обаче мои!
Длъжен съм докрая да изпитам
цялото физическо страдание, за мен достъпно, инак никога не бих могъл
от страданието аз лъжата да прогоня, — същата лъжа, която трябва да надвия, искам ли за вас и всички други страданието земно да „обезценя“. . .
Радвайте се с мен, приятели обични!
Радвайте се с мен на всеки ден, в който аз при вас оставам още в своите страдания телесни: — свързан със земята в земно тяло като вас!
От всякакво страдание телесно много по-ужасна за мен е върволицата безсмислена на дните ясни, които аз изгубвам безвъзвратно за живота: те ме оставят тук безсилен и безпомощен, защото не виждам как да изразя това, което ми Духът .
дарява,
а щом е тъй, — отлитащото как да задържа тогава ?
Но тъкмо то, изпълнило докрай духовните селения,
разкрива се единствено пред погледа на Просветления. . .
Така нататък продължавам аз, сияен странник, — над мене вечно бдят и спътниците мои постоянни, — и всекидневното ми преживяване е вечно
и богато, —
ала на други как ли бих могъл да го предам, когато до смърт е уморено мисленето земно и не може то подходящите мисловни форми да предложи, та в тях да поверя на мисълта човешка
нещо от това, което узнал съм за пресветлия и висш Живот на Битието!
ДУХОВНА СВЪРЗАНОСТ
Покой на мислите ми дайте, приятели обични, ала не позволявайте да чакам дълго известия от вас!
Покоя, който ми е нужен,
ми дават само вестите редовни
за вас, за състоянието ваше — душевно и физическо! —
Каквото съм узнал чрез собственото си прозрение, остава си затворено в онези граници, които си самоналага
заченатият във самата Вечност Дух.
Сами не ми ли съобщите нищичко за себе си, за вас не бих могъл аз да узная нищо повече! А ми се ще от вас да научавам всичко, което знаете за себе си самите!
И туй не е напразно любопитство, защото тъй, чрез вашите известия, навреме ще узная къде и на кого е нужно духовна помощ да окажа!
А моята духовна помощ ще получите дори ако така се случи, че до вас не стигне нито ред от моята ръка и ни една написана от мене дума!
ИЗТОКЪТ И ЗАПАДЪТ
Ако живеех някъде в страните на изгряващото слънце, то щеше да се знае,
че аз наистина готов съм да приема всичко, което биха пожелали да ми пратят моите приятели, ала макар с разбиране към него аз да се отнасям, на мен ми се налага да остана в онова, което си е „на Отца ми“...
А западният начин на живот
тъй много пречи на „оставане“ подобно.
Роденият на Запад няма никаква представа
къде минават тези граници, които разделят земното от Вечността...
Ала дори на Запад
повелите на вечния Закон
остават си навсякъде ненарушими, щом там живее някой от онези, които свързват земното и Вечното!
ОТЛИЧИТЕЛЕН БЕЛЕГ
Ако човек наистина разбира природата на чудесата,
по мостове или по ледовете само минава по водата.
Или по палуба на някой кораб безгрижно ще си крачи, —
без да започне да се моли за чудо някакво обаче!
КАМЪНИ
He, не за диамант, рубин или топаз, които вещо да шлифова ювелирът, живота си нерядко съм рискувал аз там, дето камъни различни се намират. Кръстосвах южните земи на шир и длъж и сред потоците пенливи и опасни съзирах камъни различни неведнъж, изглеждащи уж недостъпни, но прекрасни.
В обковка златна и с искряща чистота и аз обичам камъните драгоценни, но трогвало ме е с изящната си простота и камъче, наглед съвсем обикновено.
И въпреки че често някой камък клет пред мен обсипван бе с насмешки от тълпата, аз, цял от трепет на благоговение обзет, пред него спирах и го вдигах от земята.
Недей презира камъните, ти, човеко! Дори сега, когато сред калта лежат, те пратеници Божии са тук от веки: и благослов, и мощ божествена таят, разпръснати по земните пътеки.