Выбрать главу

Дейвид Уингроув

Счупеното колело

Увод

ЧУН КУО. Думите означават „Средно царство“ и от 221 г. пр.н.е., когато първият император, Чин Ши Хуан Ти, обединява седемте Воюващи страни, „чернокосите“, хан, или китайците наричат така великата си държава. Средното царство — за тях това е целият свят; свят, обкръжен от огромни планински вериги на север и запад, от океана на изток и юг. Отвъд са само пустиня и варварство. И така е в продължение на две хиляди години и шестнайсет велики династии. Чун Куо е Средното царство, самият център на човешкия свят, и неговият император е „Син на небето“, „Първият човек“. Но през осемнайсети век този свят е покорен от младите и агресивни западни сили с по-мощни оръжия и непоклатима вяра в Прогреса. За изненада на хан съперничеството е неравно и китайският мит за върховна сила и самодостатъчност е разбит. В началото на двайсети век Китай — Чун Куо — е болният старец на Изтока: „внимателно балсамирана мумия в херметично затворен ковчег“, както го определя Карл Маркс. Но от опустошителните разрушения на този век израства гигант на нациите, способен да се съревновава със Запада и със собствените си източни съперници, Япония и Корея, от позицията на несравнима сила.

В края на двайсет и втори век Чун Куо, Средното царство, вече означава много повече. За над сто години империята и хан са покорили целия свят, нарасналото до трийсет и шест милиарда земно население се разполага в огромни, подобни на кошери градове от по триста нива, които се разпростират над цели континенти. Съветът на Седмината — перовете на хан, тангове, всеки по-могъщ от най-великия от античните императори — управлява Чун Куо с желязна власт и се хвали, че е приключил с Промяната и е спрял въртенето на Великото колело. Но въпреки че изглеждат като неща от миналото, войната, гладът и политическата нестабилност отмъстително се връщат в Чун Куо.

Ново поколение от могъщи млади бизнесмени — дисперсионисти, произхождащи главно от хун мао, или западняците — предизвикват властта на Седмината, настояват да се сложи край на Декрета за технологичен контрол, на изначалната стабилност на хан и за връщане към западния идеал за неспъван прогрес. В поредицата от убийства и контраубийства нещо трябва да бъде пожертвано — и разрушаването на звездния кораб на дисперсионистите „Нова надежда“ бележи началото на „Войната, която не беше война“ — кръвосмесителна борба за власт, която се води из нивата на Града. Седмината печелят Войната, но на цена, която трудно могат да си позволят. Изведнъж се оказват слаби — по-слаби откогато и да било в цялата им история — четирима от най-опитните им членове умират за шест години. Новите тангове на тяхно място са млади и неопитни, а старите тангове са загубили увереността, която са притежавали някога.

През дългите години мир преди Войната е изглеждало невъобразимо да предизвикаш Седмината. Но сега…

Войната излиза скъпо и на дисперсионистите. Пет години борба завършват със смъртта на почти всичките им видни лидери и с екзекуцията на над две хиляди техни членове. Сто и осемнайсет от големите им компании спират да търгуват — авоарите и имуществото им е конфискувано от Седмината, — докато още повече народ, стотици хиляди, са свалени „надолу по нивата“, защото са симпатизирали на каузата им. Но Войната е едва първият дребен знак за предстоящите неприятности, защото на най-долните нива на Града, в районите „под Мрежата“, където цари беззаконие, и на претъпканите палуби точно над нея са се събудили нови неспокойни течения — по-тъмни и по-дълбоки от онези, проявили се през Войната. Течения, които, възпламенени от все по-нарастващия товар на растежа и натиска на населението, заплашват да разкъсат на части и самото Чун Куо…

„Дръж се далеч от остри мечове, не приближавай до красива жена. Остър меч твърде близо ще ти рани ръката, женска красота твърде близо ще ти рани живота. Опасността в пътя не е в далечината, десет метра са достатъчно да счупиш колело. Опасността в любовта не е да обичаш твърде често — единствена вечер може да остави рани по душата.“
Мен Чао, „Импромптю“ VIII в. от н.е.
Главни действащи лица

Ашър, Емили — Дипломиран икономист, тя се присъединява към революционната партия Пин Тяо в края на века и се превръща в част от определящия политиката й „Съвет на Петимата“. Страстен борец за социална справедливост, тя е и бивша любовница на неофициалния водач на Пин Тяо, Бент Гезел.

Ван Со-леян — Четвърти и най-малък син на Ван Хсиен, танг на Африка; убийството на двамата му най-големи братя го отпраща по-близо до центъра на политическите събития. Мислен за безделник, той обаче е хитър и изключително способен политик, който ще се превърне — заради начина на собствената си защита — в проходник на Промяната вътре в Съвета на Седмината.