Той се изсмя, учуден от нейния плам.
— Но това е глупаво, Мег! Разбира се, че съществуваш. Освен това тук е мама…
— Богове! Ти наистина не разбираш, нали?
На лицето й отново трепна онова странно, неразгадаемо движение, после тя се обърна рязко и се заизкачва по склона.
Бен стана неловко и тръгна след нея между дърветата, като се опитваше да не удари безполезната си ръка, но тя вече тичаше; цялото й тяло беше приведено към хълма; бореше се да избяга от него.
В края на горичката той спря. Внезапната болка в ръката разкриви лицето му.
— Мег! Спри! Спри, моля те!
Тя забави крачка и спря — точно под плевнята, с гръб към него, с наведена глава. Чакаше.
Той се приближи, заобиколи я и повдигна лицето й със здравата си ръка. Тя плачеше.
— Мег… — сърцето му се късаше. — Моля те, не плачи. Няма защо да плачеш. Наистина няма.
Тя преглътна и се извърна. За миг приличаше на обидено четиригодишно дете. После отново го погледна в очите — по-дръзко — и избърса сълзите си с ръка.
— Обичам те — каза той. — Знаеш го.
— Тогава ме люби пак!
Той се засмя, но очите му бяха сериозни.
— Какво, тук?!
Тя го изгледа предизвикателно.
— Защо не?
Той леко я обърна. От мястото, на което бяха застанали, къщата се виждаше ясно долу.
Извърна се. Взря се напрегнато в лицето му.
— Добре. Там горе. В плевнята.
Той се обърна и кимна. По гръбнака му премина тръпка.
Мег се протегна, хвана здравата му ръка и го поведе нагоре по склона. На вратата на плевнята се обърна, притегли го и обви ръце около врата му. Беше дълга, страстна целувка и когато го пусна, очите й бяха по-други. По-стари, отколкото ги помнеше, по-знаещи. Очи на непозната.
Обърна се и го поведе. Вътре плевнята беше изпълнена със сенки. Светли черти, някои по-широки, други — тесни, се спускаха от процепите между гредите, от които бяха направени стените, и изтъкаваха скъсани воали от светлина отляво надясно.
— Бързо! — поведе го навътре. — Преди мама да ни извика за обяд!
Той се усмихна и се остави да го води. Дори само притискането на дланта й о неговата го караше да тръпне.
— Тук — каза тя и се огледа. Една бариера от дървени греди оформяше ясла в далечния ляв ъгъл — колкото малка стая — и беше пълна със старо сено, високо до кръста. Топлият, спарен мирис на сеното беше силен, ала приятен. Светлината, която се процеждаше през две дупчици по-нагоре, бродираше сенките с тънки златни нишки. Мег се обърна и му се усмихна.
— Легни. Аз ще легна върху тебе.
Той седна и се отпусна. Усети как сеното хлътва под него, след това отметна глава. Внимаваше да не удари ръката си. Лежеше там, гледаше я, а ръката му все още беше в превръзката. Стана му смешно.
— Сигурна ли си, че идеята е добра?
Усмивката й, странна, в началото енигматична, се разшири. Тя бавно разкопча копчетата на роклята си и я изсули през раменете си. Под роклята беше гола.
Бен усети как дъхът му секва.
— Мег…
Наведе се над него, измъкна ръката му от превръзката, после го възседна — мека и топла — притискаше се към него и започна да разкопчава ризата му.
Лицето на Мег беше съвсем близо до неговото, устните й — леко притворени; през тях надничаше връхчето на езика й, погледът й — съсредоточен върху пръстите. Но погледа на Бен мамеха гърдите й, твърдите й, провокиращо щръкнали зърна.
Той протегна ръка и хвана лявата й гърда, усети гладката й топлина, след това се надигна и устните му докоснаха подобното на пъпка зърно.
Мег потръпна; за миг пръстите й се сепнаха. Бен леко се отдръпна и отново я погледна в лицето. Устните й бяха полуотворени; напомняха му смътно за някоя от древните картини, изобразяващи религиозен екстаз. Потръпна и се наведе пак напред, отново докосна гърдата й с устните си, мокрият му език заопипва твърдата кафява малина на зърното; започна да го дразни със зъби, устни, език — с всяко леко движение усещаше как Мег се притиска надолу към него.
Отпусна се отново назад, пренебрегвайки тъпата болка в пробудилия се отново пулс в ръката му; видя как очите й бавно се отвориха и му се усмихнаха.
Известно време лежа неподвижен, докато тя го събличаше. След това бутна дрехите му встрани и отново легна върху него. Гладката топлина на плътта й, която се притискаше към неговата, го караше да трепери от очакване.
— Затвори очи…
Лежеше там, а тя го любеше — отначало бавно, а после, когато древният ритъм я обзе, диво, настоятелно. Ръцете й се вкопчиха в раменете му, лицето й се промени, стана неузнаваемо — стиснала яростно зъби, втренчила див поглед в него. Това сякаш отразяваше агонията в повредената му ръка. Ръката лежеше до него и трепереше, пръстите бяха здраво стиснати, сковани в продължителен спазъм. Тя се движеше все по-бързо, все по-трескаво, докато с тръпка, предизвикала собствения му оргазъм, тя изви гръб назад и извика, притискайки се о него, сякаш искаше да го прекърши; сякаш искаше да пробие плътта, която ги разделяше, и да се слее с него.