— Хубаво. Но нека влезем. Баща ви ни очаква.
Ли Шай Тун беше седнал в лятната къща с малък комуникатор в скута. Малки триизмерни холограми се оформяха и се стопяваха във въздуха над апарата и всяка докладваше накратко, преди да изчезне. Цу Ма седна до стареца мълчаливо, а Ли Юан отиде да донесе питиетата. Фей Йен беше застанала до прозореца и съзерцаваше стръмния склон към терасата и живописното езеро. От време на време хвърляше поглед през рамо и очите й се спираха върху седящия в непринудена поза Цу Ма.
Той беше хубав мъж с широки рамене. Докато яздеха, бе забелязала колко изправен седи на седлото, колко спокоен беше, докато превеждаше коня си през бързотечен поток, колко лесно го накара да прескочи стена — сякаш той и ездитното му животно бяха едно цяло. И все пак изглеждаше безупречно: косата му беше сресана и в нея бяха вплетени рубини; туниката му беше в болезнено сладък нюанс на розово, почти бяло, поръбена с черно; панталоните му — в синьо, което й напомняше за лятното небе на нейната младост. Беше забелязала колко здраво бедрата му стискат хълбоците на дорестия кон, колко властен вид има.
Ли Шай Тун приключи, остави комуникатора на пода и се усмихна в безмълвен поздрав на Цу Ма, а после и на снаха си. Ли Юан се върна от барчето с поднос с напитки. Тук, в тази стая, домакинът беше той.
Фей Йен пое питието си и седна до своя съпруг с лице към другите двама мъже. Усещаше с какъв поглед я наблюдава Цу Ма. Така открито. И все пак не невъзпитано.
— Добре изглеждаш — Ли Шай Тун огледа Фей Йен. — Трябва по-честичко да яздиш.
Ли Юан се наведе напред.
— Тя беше великолепна, татко! Родена ездачка! Трябваше да видиш как прескочи портата на ливадата! — щом го каза, очите му светнаха и той погледна към жена си с нескрито възхищение. Цу Ма забеляза това и леко отметна глава назад, сякаш го стягаше яката. Бръкна във вътрешния джоб на туниката си и извади изящна сребърна табакера.
— Може ли да запаля? — той протегна табакерата и Ли Юан кимна, поглеждайки към баща си. Старецът не каза нищо, само се усмихна.
Цу Ма извади тънка като молив пура и я запали, след това бавно пое дима и сякаш се отпусна в стола си. Беше оставил сребърната табакера на облегалката.
Наблюдаваше как димът се вие във въздуха — тънка, крехка нишка от гореща пепел.
— Дължа ти благодарност, Ли Юан. Днес беше прекрасен ден — очите му се спряха на лицето на младежа и не откриха там нищо друго освен откровена дружба, може би дори и известно възхищение. Беше свикнал — възприемаше го като дължимо. Но погледът на Фей Йен беше нещо съвсем друго. И него разчете, но го задържа за себе си. Вдигна чаша в мълчалив тост за домакина и домакинята — с ведра, искрена усмивка.
Ли Шай Тун наблюдаваше всичко това и леко кимна. Изглеждаше доволен. Усмихна се за първи път от месеци насам. Цу Ма забеляза и го попита защо се усмихва.
— Ще ти кажа. Насаме.
Тангът не беше и погледнал Фей Йен и забележката му прозвуча съвсем безобидно, но тя знаеше какъв традиционалист е свекър й. Той не беше като баща й — не говореше за работа в присъствието на жени. Тя остави питието си недокоснато, изправи се, като докосна Ли Юан по ръката, а след това се обърна и се поклони ниско на двамата тангове.
— Извинете ме, чие хсия, трябва да отида и да се преоблека. Ездата ме умори.
Не беше вярно. Никога не се беше чувствала по-жизнена. Очите й сияеха с едва сдържано вълнение. Но тя сведе поглед и излезе тихо от стаята — само на вратата леко се обърна и забеляза, както и се надяваше, че Цу Ма я гледа.
— Е? — обади се Цу Ма, щом тя излезе. Сякаш нищо не се беше променило в държанието му, но думата прозвуча някак си по-студено и по-мъжествено отпреди.
— Добри новини. И Ву Ши, и Вей Фен се съгласиха с нашия малък план.
Цу Ма сведе поглед. Това беше неочакван ход.
— Дали това е умно?
— Според мене, да — Ли Шай Тун забеляза колебанието му и продължи: — При сегашните обстоятелства, според мене, е… по-сигурно… по-голямата част от Съвета да знае за плановете ми. Не е редно да изключваме най-старите ми приятели.
Цу Ма си дръпна пак, после вдигна очи и срещна погледа на танга.
— Не. Но аз не исках да кажа точно това. Всичкото това скрито-покрито… Без съмнение то е в разрез с духа на Съвета. Щом не можем да се държим открито един с друг…
— А можем ли? — тонът на Ли Юан беше горчив, яден, но щом баща му го погледна, сведе глава и прехапа език.
— Разбирам чувствата ти, Ли Юан — отговори му Цу Ма и се усмихна на стария танг, за да покаже, че не е обиден, задето синът му го е прекъснал. — Но със сигурност не бива да се позволява на Ван Со-леян да възтържествува. А така изглежда, сякаш той ни дърпа конците.