Ли Шай Тун го наблюдаваше напрегнато.
— Значи няма да дадеш съгласието си?
Усмивката на Цу Ма стана още по-широка.
— Не съм казал нищо подобно. Просто изтъкнах подмолната логика на този курс. Каквото и да решиш, ще се съглася с него — ти си най-старият приятел на баща ми. И не само заради уважението ми към моя баща. Знам, че не би следвал такъв курс, ако имаше друг начин.
Ли Шай Тун се усмихна, а после погледна към скута си.
— Ако това би те убедило, Цу Ма, ще ти кажа онова, което вече казах и на Ву Ши, и на Вей Фен. Не искам да разстройвам Съвета по този начин. Това е просто въпрос на проучване. Издирване на факти, преди да представя случая пред Съвета. Целта на Проекта ще е само да се установи изпълнимостта на това, дали е възможно да се поставят пластини в главите на цялото население на Чун Куо. Далеч не става дума за провеждане на преки опити. В края на краищата би ли подобавало на мене, на един танг, да престъпвам Декрета?
Цу Ма се разсмя.
— Не, наистина. Но кажи ми… ти кого си си наумил да назначиш за отговорник по Проекта? Това е чувствителен план. Охраната трябва да е непробиваема.
— Съгласен съм. Тъкмо затова я възлагам на маршал Толонен.
— Толонен? — Цу Ма се замисли за миг, след това се усмихна. — Ами да, защо не, разбирам, че това е много добър избор.
Очите му срещнаха очите на стария танг и двамата си размениха разбиращи погледи, които убегнаха на младия принц. Защото Толонен вероятно щеше да се възпротиви на плана.
— Но виж сега, вече говорих достатъчно, а ти знаеш толкова малко за самия план! Нека сега Ли Юан говори вместо мене. Нека той бъде моят глас по този въпрос.
Цу Ма погледна заинтригуван към младежа. Тъкмо затова беше дошъл — да изслуша в подробности предложението на Ли Юан.
— Говори — обади се той и протегна напред лявата си ръка с отворена длан. Широка длан с дълги пръсти, обсипани с тежки пръстени. Изпод дланта нагоре се виеше пушек.
Ли Юан се поколеба, след това се стегна и заговори, описвайки откритията, които бяха направили в различните централи на „Сим Фик“: открития, престъпващи Декрета. Неща, замислени във вреда със Седмината, но сега впрегнати да работят в тяхна полза.
Цу Ма го слушаше, като от време на време подръпваше от пурата си, и усмивката му ставаше все по-широка. Най-накрая се засмя и се плесна по бедрото.
— Отлично! Дума да няма, това е отлично! — той стана, приближи се до прозореца и се загледа надолу по склона. — Имаш съгласието ми, Ли Шай Тун. Този план ми харесва. Много ми харесва.
Цу Ма се обърна и отново погледна младежа. Ли Юан се усмихваше широко, доволен от себе си, горд с плана си и зарадван от одобрението на Цу Ма. Цу Ма му върна усмивката, кимна и отново се извърна към прозореца.
В полите на хълма, по терасата над живописното езеро се разхождаше жена и гледаше към къщата. Беше облечена в дрехи за езда, а дългата й черна коса покриваше раменете й — току-що я бе разпуснала. Беше дребничка и крехка — като богиня, направена от най-фин порцелан. Цу Ма се усмихна и отмести поглед; после се извърна към двамата мъже в стаята.
— Да — каза той, като продължаваше да се усмихва. — Планът е прекрасен, Юан. Просто прекрасен.
— Кой е той?
Де Вор се обърна към Леман и се усмихна.
— Името му е Хун Миен-ло. Бил е канцлер на Ван Та-хун до неотдавнашната му смърт.
Леман се вгледа в екрана още за миг, а после му обърна гръб и се втренчи в Де Вор.
— И какво прави той там?
Филмът беше заснет тайно от човека на Де Вор сред Пин Тяо. Показваше среща на Ян Мах от тази сутрин. Среща, която Мах неистово желаеше да запази в тайна от другите лидери на Пин Тяо.
— Не знам. Но съм сигурен в едно: той нямаше да е там, ако Ван Со-леян не е искал да е там. Така че действителният въпрос е: какво иска Ван Со-леян от Пин Тяо?
— Значи сега Хун е човек на новия танг?
— Май така излиза. Моят човек в Александрия, Фишер, смята, че Ван Со-леян не е отговорен за смъртта на брат си, но имаме основателна причина да мислим, че от известно време Хун Миен-ло е негов човек.
— Ами Мах? Защо не се е посъветвал с другите?
— Мах си е такъв. Не му хареса, когато отидох направо при Гезел. Ако зависеше от него, щеше да ме провери предварително, но аз го поставих пред свършен факт. Той не обича така. Побеснява. Обича да контролира нещата.
— Но смяташ ли, че ще се договори с Хун Миен-ло?
Де Вор кимна.
— Има смисъл. И аз на негово място бих сторил същото. Ще измъкне от танга каквото иска. И ще го използва, за да ни държи на разстояние. Да направи Пин Тяо по-малко зависими от нас. И обратно: ще използва съюза с нас, за да държи танга на разстояние. Това ще означава, че Пин Тяо няма да позволят някой от нас да им нарежда какво да правят. Ще им дава възможност от време на време да казват „не“. Мах ще се опита да държи сделката с нас в тайна от танга и обратно. Ще се опита да изкара нещата така, сякаш промяната — засилването на позициите им — идва отвътре в Пин Тяо.