Известно време Леман мълча замислено.
— Тогава защо не убием Хун Миен-ло и не попречим на Мах да осъществи сделката?
Де Вор се усмихна, доволен от младия си лейтенант. Винаги му беше приятно да обсъжда мислите си с него.
— Имаме причина да не го правим. Нали разбираш, планът на Мах ще сработи само при положение че за нас ролята на танга в ставащото е неизвестна. Ако се оставим да ни забаламоса с приказки за голямото възраждане на Пин Тяо. О, акциите им са се дигнали след Хелмщат, няма съмнение, но една сделка с танга би им дала нещо, което им липсва. Нещо, което не са получили от Хелмщат. Пари.
— И ти го искаш?! Искаш да получават пари независимо от нас?
— Не. Не и ако работата беше само и единствено в това. Но нямам намерение да им позволявам да се пазарят с мене. При първия признак за нещо подобно ще ги заплаша, че въобще ще се отдръпна. Това би ги оставило в по-лошо положение, отколкото когато започнаха, защото тангът може да им предложи само пари и нищо повече. Ще изгубят нашите контакти, знанията на нашите специалисти, опита ни в битките. И останалата част от картата на Бремен…
— Разбирам. Остава въпросът какво иска да постигне Ван Со-леян?
— Точно така. Той няма да рискува да се свърже с Пин Тяо, освен ако си няма нещо наум. Танг-нетанг, ако останалите членове на Съвета на Седмината чуят за това, край с него.
Леман погледна към екрана.
— Тази мисъл си я бива…
— Да. Ако играта наистина загрубее, ще се наложи да отклоним вниманието на Седмината с нещо.
— И какво смяташ да правиш?
Де Вор се наведе напред и натисна клавиша, за да изчисти екрана. Лампите веднага светнаха.
— Засега — нищо. Мах пак ще се срещне с Хун Миен-ло. След две седмици в Александрия. Моят човек ще заснеме срещата. Сигурно ще е интересно, не мислиш ли? И… кой знае. Току-виж Мах върнал на танга ухото на баща му!
Нощта беше черна и ясна, луната — остър полумесец в небето на северозапад, високо горе над далечните очертания на планините. Топла нощ. Смехът се носеше над водата, докато дългата лодка с високи бордове прекосяваше езерото. И на носа, и на кърмата леко се поклащаха фенери.
Цу Ма бе настоял да гребе той. Водеше леката лодка по водата без никакво усилие, красивата му уста беше извита в усмивка, гърбът му — изправен, мускулите на плещите му играеха под коприната като хълбоци на галопиращ кон. Ли Юан беше седнал зад Цу Ма в задната част и гледаше иззад него към Фей Йен и братовчедка й Ин Ву Цай.
Двете момичета бяха доближили глави и се кикотеха зад ветрилата си. Идеята да си направят среднощен пикник беше на Фей Йен и Цу Ма се бе зарадвал много, когато двете момичета бяха дошли при тях, понесли одеяла и кошница, и бяха прекъснали разговора им. Двамата мъже се усмихнаха, засмяха се и се оставиха да ги поведат към езерото.
Ли Юан се усмихна широко — беше му хубаво. На разноцветната светлина на фенерите Фей Йен изглеждаше прекрасна като някакво мистично създание, изникнало от богатите легенди на неговия народ. Трепкащите отражения на светлината правеха лицето й безплътно; сякаш беше нещо, което би могъл да мернеш в съня си, но приближиш ли се до него, осветиш ли го с ясна светлина, за да го разгледаш по-добре, то ще се стопи или пък ще възвърне истинската си форма. Усмихна се на тази засукана мисъл, после дъхът му секна, щом забеляза как блеснаха очите й, когато братовчедка й й прошепна нещо на ухо. След това тя го погледна — тъмните й очи се усмихваха и кръвта във вените му сякаш се възпламени.
Той потръпна, изпълнен с образа й. Тя беше негова. Негова.
Фей Йен се извърна и се загледа назад, после пак се обърна напред и се наведе към Цу Ма.
— Към острова, Цу Ма. Към острова…
Цу Ма склони глава.
— Както кажете, госпожо.
Лодката започна да завива. Зад храма върху малкото възвишение брегът на езерото се извиваше като лястовиче крило. Там, близо до върха на крилото, имаше малък остров, до който се стигаше по дървен мост с три дъги. Прислужниците вече бяха подготвили всичко. Щом заобиколиха носа, вече ги виждаха ясно — моста и мъничката двуетажна пагода, осветена от разноцветни фенери.
Ли Юан се загледа блажено над водата, след това отново погледна към Фей Йен.