— Красиво е, умнице моя. Кога успя да замислиш всичко това?
Фей Йен се разсмя и сведе поглед — похвалата му очевидно я зарадва.
— Днес следобед. След като яздихме. Направих го… направих го за госта ни, съпруже мой.
Цу Ма забави греблата за миг и се поклони на Фей Йен.
— Трогнат съм, госпожо. Оказвате ми голяма чест.
Ли Юан ги наблюдаваше — гърдите му се изпълваха с гордост от съпругата му. Колко беше умна! Всичко беше както трябва. Съвършеният завършек на един съвършен ден. Нещо, което човек би помнил до края на живота си. Да, още сега можеше да си го представи — изминали са вече четирийсет години, той и Цу Ма стоят на терасата над езерото и гледат…
Беше се сетила дори и да осигури придружителка на танга. Умна и хубава жена, чиято компания със сигурност би била удоволствие за Цу Ма. И наистина — ако Фей Йен не беше в лодката, той би си позволил да отсъди, че Ву Цай сама по себе си също е много красива.
Известно време оглежда двете жени, като ги сравняваше. Ву Цай беше по-висока от Фей Йен, лицето й, също като тялото й, беше по-дълго и някак си по-пълно, носът й — по-широк, устните й — по-плътни, скулите й — по-малко изящни, вратът й — по-як, гърдите й — по-внушително изпъкващи под копринения й жакет. И все пак тези неща се забелязваха само в сравнение с Фей Йен: сякаш Фей Йен беше самият архетип на красотата на хан, а всичко останало, колкото и изящно да беше само по себе си, бе само изкривено копие на това съвършенство.
Островът се приближи. Ли Юан се наведе напред, за да обясни на Цу Ма къде да спре. После привързаха лодката, а Цу Ма подаде на момичетата ръка и им помогна да се качат на дървеното кейче. Тихото шумолене на копринените им дрехи, докато се изкачваха, в този кратък миг като че ли се сля с копринения мрак на нощта и сладкия й аромат.
Настаниха се на терасата. Фей Йен се зае да подрежда трапезата, а Ву Цай седеше и забавляваше Цу Ма с приятен разговор. Ли Юан се беше облегнал на парапета и съзерцаваше тъмното езеро. Чувството на лекота, на вътрешен покой го приспиваше и известно време сякаш долавяше само приглушения шум от гласове зад гърба си и тихия плясък на водата покрай дървените подпори на кея. После усети как една ръка леко го докосва по рамото. Обърна се и видя Фей Йен, която му се усмихваше.
— Моля те, съпруже, заповядай и седни с нас.
Обгърна я с ръце и сведе лице, за да достигне устните й, след това се приближи и седна. Фей Йен застана отстрани на малка масичка и наля вино от порцеланова кана; първо предложи чаша на танга, после — на съпруга си и най-накрая — на братовчедка си. Едва тогава леко се поклони, наля си вино и коленичи до съпруга си.
Известно време Цу Ма оглежда и двамата, след което вдигна чаша.
— Късметлия си ти, Ли Юан, че имаш такава съпруга. Да бъде благословен бракът ви с много синове!
Ли Юан наведе глава, неизразимо доволен. Но това просто беше истината. Той наистина имаше късмет. Погледна коленичилата до него жена и усети, че гърдите му ще се пръснат от любов. Негова. От сватбата бяха изминали вече три дена, а той все не можеше да я погледне, без да си помисли: негова. От всички мъже в Чун Куо само нему беше позволено да докосва това богатство, тази мяра за съвършенство. Той потръпна, вдигна чаша и погледна Цу Ма.
— За приятелството! — предложи и го погледна в очите. — За нас четиримата, които сме тук тази вечер, и за вечната ни дружба!
Цу Ма се наведе напред. Зъбите му блеснаха в усмивка.
— Да, за приятелството! — той чукна чаша о чашата на Ли Юан, после я вдигна за тост: първо към Ву Цай и после — и към Фей Йен.
Фей Йен гледаше изпод сведените си мигли — позата й изразяваше смирена женственост. При тоста на Цу Ма обаче тя рязко сведе поглед, сякаш смутена. Но не смущението я бе накарало да извърне очи — беше по-дълбоко, по-силно чувство. Чувство, което се опитваше да скрие не само от наблюдателния танг, но и от самата себе си. Извърна глава и погледна Ли Юан.
— Би ли желал съпругът ми още вино?
Ли Юан й върна усмивката. Беше красив по свой начин, а и любвеобилен — добър човек въпреки привидната си студенина — и въпреки това кръвта й не кипваше, щом я докосне, нито пък сърцето й започваше да бие учестено така, както биеше сега, в присъствието на Цу Ма.
— След малко, любов моя — отвърна й той. — Но първо се погрижи за госта. Чашата на Цу Ма е почти празна.
Тя сведе глава, остави чашата си и отиде да донесе каната с вино. Цу Ма се понамести на стола си и сега седеше, разкрачил обутите си в ботуши крака, притиснал коляното си с едната ръка и с чаша в другата. Щом се обърна и го видя така, дъхът на Фей Йен секна. Толкова приличаше на Хан Чин — и той обичаше да седи така, нахално разкрачен, опрял големите си длани на коленете си. Тя се поклони ниско, прикривайки внезапно обзелия я смут, и протегна каната напред.