— Е…? — подкани я Ли Юан. Тя се стресна и виното се разля.
Цу Ма се разсмя — мек, щедър смях, който я накара да вдигне очи и да срещне погледа му. Да, нямаше съмнение — той се досещаше за какво си мисли тя. Знаеше как й въздейства.
Наля вино и се дръпна назад със сведена глава — гърлото й внезапно беше пресъхнало, сърцето й туптеше лудо. Остави каната и отново коленичи до съпруга си, но сега едва забелязваше Ли Юан. Целият свят внезапно се бе преобърнал с краката нагоре. Тя стоеше там, коленичила, със сведена глава, и се мъчеше да успокои внезапното треперене на ръцете си, лудото туптене на сърцето си, но обутите в ботуши крака на Цу Ма приковаваха погледа й под масата. Тя не откъсваше очи от тях, беше като омагьосана, а гласът му действаше на сетивата й като наркотик и ги караше да немеят.
Ву Цай флиртуваше с Цу Ма — привеждаше се към него, посланието на думите и жестовете й не можеше да бъде сбъркано, — но Фей Йен усещаше колко далече е тангът от нейните игри. Той се навеждаше към Ву Цай, смееше се, усмихваше се, играеше древната игра с чар и лекота, но вниманието му беше насочено към самата нея. Усещаше как тялото му леко се извръща към нейното; как уж съвсем небрежно той се старае да я включва във всичко казано. Ами Ли Юан? Той нищичко не забелязваше. Горкото дете сякаш беше заспало, оплетено в мрежите на своята мечта за съвършената любов.
Отмести поглед — внезапно я заболя от всичко това, което си мислеше. Ли Юан беше неин съпруг и един ден щеше да бъде танг. Той заслужаваше нейната вярност — телом и духом. И все пак…
Тя стана тихо и влезе в пагодата. Миг по-късно се върна с пи па — древна лютня с четири струни с формата на огромна сълза.
— Какво е това? — извърна се към нея Ли Юан.
Тя продължи да стои със сведена глава.
— Мислех си, че малко музика би ни била приятна.
Ли Юан се обърна и погледна към Цу Ма, който се усмихна и едва-едва кимна с глава. Но вместо да подаде лютнята на братовчедка си, както очакваше Ли Юан, Фей Йен седна, постави я в скута си и засвири.
Ли Юан седеше, омагьосан от майсторската й свирня, от бързината и увереността на пръстите й, от страстното леко потрепване на главата й, докато извайваше мелодията от нищото. Той позна песента. Беше Кан Хуа Хуй, „Прекрасното цвете“ — сладка, игрива мелодия, която изискваше значително майсторство, за да бъде изсвирена. Щом свърши, той леко се засмя и сведе глава. Понечи да каже нещо, да я похвали, но тя отново засвири — този път по-тиха, по-замислена мелодия.
Беше Юе Ер Као, „Луната е високо“.
Ли Юан потръпна, загледан в мрака, обгърнал езерото. Сърцето му изведнъж се бе качило в гърлото. Беше красиво — сякаш нотите бяха мънички сребърни рибки, които плуваха в тъмнината. Щом свирнята се ускори и стана по-сложна, лицето й отново притегли погледа му и той забеляза, че очите й бяха притворени, цялото й същество изведнъж се беше съсредоточило в песента, в движението на пръстите й по струните. Напомни му за онзи миг преди години, когато се бе прицелила и бе опънала лъка. Как цялото й тяло сякаш се беше сляло с лъка и как, щом пусна стрелата, сякаш и част от нея полетя във въздуха към далечната мишена.
Вдъхна бавно, разтворил устни в почуда. А Хан беше мъртъв… и тя беше негова. И Великото колело продължаваше да се върти…
Мелодията свърши. Известно време никой не каза нито дума. После Ву Цай се наведе напред, вдигна чашата си, усмихна се и погледна Цу Ма.
— Братовчедка ми е много надарена — заговори тя. — В нашето семейство казваме, че когато се е родила Фей Йен, боговете са сбъркали — те са поискали на Ин Цу да му се роди още един син. Но нещо се объркало и тя получила душа на мъж, но тяло на жена.
Фей Йен вдигна очи за миг и веднага ги сведе отново, но усмивката й ясно говореше, че преди често беше чувала това и няма нищо против. Но Цу Ма се обърна с лице към Ву Цай и се притече да защити Фей Йен.
— От това, което видях, ако боговете са сбъркали в нещо, то е само в едно-единствено отношение. Че Фей Йен не е съвсем съвършена…
Фей Йен срещна погледа му за миг, откликвайки на закачливия му тон.
— Не съвсем ли, чие хсия?
— Не… — той протегна празната си чаша. — Защото е трябвало боговете да направят близначки. Едната да ми пълни чашата, другата да свири.
Разнесе се дружен смях. Но когато Фей Йен стана да му налее вино, Цу Ма пое каната и сам напълни чашите.
— Ето! — той седна отново. — А сега мога да продължа да слушам.