Небето горе имаше студен, металносин цвят, а на север над планините се събираха буреносни облаци — гъсти и черни. Те хвърляха плътна сянка над най-далечните върхове.
На юг земята се спускаше надолу — отначало плавно, после рязко. Стръмна пътека водеше към тясна, силно ерозирала долина, през която преминаваше бистър поток — бърз, ала плитък — стичащ се надолу към равнините.
В южния край на долината, там, където небето беше по-светло, се появи конник. Черният му кон рязко метна глава встрани, забави ход и спря. Миг по-късно на ръба на скалата се яви втори ездач и спря до първия. За момент се приведоха един към друг, а после отново поеха напред бавно, като се оглеждаха. Първият посочи развалините на манастира.
— Какво е това? — попита Фей Йен, щом погледна, накъдето й сочеше Цу Ма. — Изглежда древно.
— Ли Юан ми разказа вчера за това място. Навремето тук са живели двеста монаси.
— Монаси ли?
Той се разсмя, извърна се на седлото и я погледна.
— Да, монаси. Но хайде, елате. Нека се изкачим горе. Като стигнем, ще ви обясня.
Тя погледна надолу, усмихна се, след което пришпори коня си и го последва — наблюдаваше го как започна да се катери нагоре по стръмната пътека, която прорязваше скалите, а конят му се напрегна, за да преодолее наклона.
Беше трудно изкачване. Ако земята беше мокра, щеше да е невъзможно да се изкачат с коне — но Цу Ма успяваше. Той скочи от коня си, върна се назад, застана в началото на пътеката и погледна надолу към нея.
— Слезте от коня и ще ви подам ръка. Или, ако искате, оставете коня си там. Няма къде да отиде.
В отговор тя отново пришпори коня си и го подкара по пътеката. Щом се приближи, Цу Ма внезапно отстъпи назад.
— На място! — изкомандва тя и рязко дръпна юздите, после протегна ръка и погали коня по шията. — Не беше чак толкова трудно…
Забеляза как я гледаше той — възхищението му беше помрачено от грижа — и бързо отмести поглед. Напрежението между тях се усещаше цяла сутрин — чувство за нещо неизказано, за жестове, които все още не бяха направили. Долавяше се зад скованата официалност на разговорите като огън под леда и от време на време изплуваше на повърхността в някой поглед, миг на колебание, плаха усмивка.
— Трябва да бъдете по-внимателна — той се приближи към нея, пръстите му се протегнаха да погалят хълбока на коня само на педя от коляното й. — Добра ездачка сте, лейди Фей, но това е номер, който не ви препоръчвам да изпълнявате и друг път.
Тя му хвърли дързък поглед.
— Защото съм жена, така ли?
Той й се усмихна — в погледа му се долавяше странна твърдост — след това поклати глава.
— Не. Защото не сте твърде добър ездач. И защото аз отговарям за вас. Какво ще каже съпругът ви, ако ви върна цялата потрошена?
Фей Йен мълчеше.
— Е, какво ще каже той!
Тя се усмихна.
— Добре. За в бъдеще ще се държа прилично.
Тя слезе от коня си — внезапно беше осъзнала колко близо е той до нея, по-близо, отколкото я бе доближавал сутринта, и щом се обърна, откри, че я гледа със странен израз. За миг замря на място в мълчаливо очакване — не знаеше какво ще направи Цу Ма. Мигът като че ли се проточи до безкрайност — взорът му пътуваше по лицето й, по шията й, по рамото й, после се върна на очите й. След това той се засмя тихичко, извърна се и тя най-после успя отново да си поеме дъх.
— Елате! — повика я той отсечено и се заизкачва нагоре по хълма, по-далече от нея. — Да огледаме мястото!
Тя се наведе и изтупа праха от дрехите си, после се изправи и го проследи с очи.
— Нали ме попитахте какво е това „монаси“… — той се обърна и я изчака да го настигне. — Трудно е обаче да се обясни. Сега не съществува нищо подобно на тях. Не и откакто Цао Чун ги е унищожил всичките. Донякъде приличат на неоконфуцианските служители, разбира се — обличали са се по същия начин, в шафранови роби, и са имали подобни ритуали и церемонии, но в други отношения са били съвсем различни.
Тя го настигна.
— В какви?
Той се усмихна и отново се заизкачва по склона — бавно, като през цялото време се оглеждаше. Погледът му обгръщаше развалините, далечните, увенчани с облаци планини, двата коня, които пасяха долу.
— Е, да речем, поддържали са някои странни вярвания. И са оставяли тези вярвания да диктуват живота им — сякаш собственият им живот е нямал никаква стойност.
Бяха стигнали до шадравана. Цу Ма се приближи и спря до него, подпрял единия си крак на покрития с плочки перваз, и се загледа на юг, към долината. Фей Йен се поколеба, после се приближи, спря до него и го погледна.