Докато гледаше, към кораба по релсите си се придвижи Г-образен портален подемник и се прикрепи към изхода на най-горната му палуба. Той се приближи — навикът го караше да се оглежда, сякаш очакваше нападение.
Кар беше в първия асансьор заедно с още двайсет-трийсет души. Щом клетката се спусна, Толонен вдигна ръка за поздрав, но остана на място точно до другите, които чакаха — ремонтен отряд, митничарите и охраната. Кар носеше малко куфарче, дръжката му беше привързана с верижка към китката му. На бариерата се нареди пръв на опашката, протегнал напред своя идентификатор с тройно „А“ за проверка. Но въпреки това преминаването му отне три-четири минути.
Двамата мъже се поздравиха сърдечно. Толонен притисна здравеняка в прегръдките си.
— Радвам се да те видя, Грегор! Добре се справи там. Гордея се с тебе!
— Благодаря, сър. И вие изглеждате добре.
Толонен кимна, после посочи куфарчето.
— Ами това какво е? Не ти ли плащаме достатъчно, че си се захванал и с куриерски услуги?
Кар се наведе по-близо до него и снижи глас:
— Подарък за танга. Не исках да издавам нищо, преди да съм се върнал. Знаете как е.
Толонен въздъхна.
— Знам и още как! Но кажи ми какво е!
Кар се усмихна.
— Файловете на Бердичев. Личното му досие. Кодирано, разбира се, но съм сигурен, че ще успеем да го разшифроваме. Ако е онова, което си мисля, можем завинаги да изтрием дисперсионистите от лицето на земята.
— Освен ако вече някой не го е направил.
Кар присви очи.
— Искате да кажете поръчковите убийства?
— Да. Това е една от моите теории, върху които работим. Ето защо исках ти да поемеш разследването от младия Еберт. Ти си човекът за тази работа.
— Хммм… — Кар погледна надолу. — Четох документите.
— И?
— Нямат смисъл. Няма никакъв реален модел. Добри хора, лоши хора… Изглежда сякаш са убивали наслуки. Само времето…
— Да. Но трябва да има някаква връзка.
— Може би… — лицето на Кар помръкна за миг, после отново се проясни. — Но как е онази сладурана, дъщеря ви? Беше като малко тигърче!
Лицето на Толонен светна.
— Богове! Ще я видиш, Грегор. Същинска Му Лан. Малка принцеса-воин, откъдето и да я погледнеш. Да… Трябва някой път да дойдеш да потренираш с нас!
Кар се поклони ниско.
— За мене ще бъде голяма чест.
— Добре. Хайде тогава да…
Толонен млъкна. Един мъж беше застанал точно от дясната страна на Кар. Кар се обърна, реагирайки на движението на очите на Толонен, след което изведнъж се отпусна и се усмихна.
— Първи адвокат Кун! — Кар леко се поклони и протегна ръка да стисне неговата. — Надявам се, че за вас всичко върви добре!
— Благодаря, майоре. А вашите начинания… предполагам, че ще завършат успешно.
Адвокатът се поколеба и погледна към Толонен. Кар се досети защо се колебае и бързо ги представи един на друг.
— Простете, първи адвокат Кун, това е маршал Толонен, командващ Съвета на генералите.
Толонен прие поклона на адвоката с напрегната усмивка. Познаваше тази игра твърде добре, за да се остави да го уловят в мрежите на задължението.
— Удоволствие е да се запозная с вас, маршал Толонен — Кун отново се поклони. После се обърна и щракна с пръсти. Прислужникът му веднага изникна и му подаде малък пакет. — Но всъщност исках да видя вас, майор Кар. Много съм ви благодарен за гостоприемството, което ми оказахте на борда на кораба, и бих искал да ви връча нещо дребно в знак за моята благодарност.
Толонен се усмихна вътрешно. След това щеше да инструктира Кар накратко как да избягва подобни ситуации, защото иначе оттук нататък първият адвокат Кун имаше да го тормози за разни услуги чак до деня на Страшния съд.
— Благодаря ви, адвокате, но…
Кар видя как пакетът пада, а Кун насочва към маршала автомат, и веднага реагира — заслони Толонен и го бутна надолу. Не беше избързал нито за миг. Изстрелът от големия старомоден автомат беше оглушителен. Но той вече поклащаше пакета пред лицето на адвоката. Усети, че онзи се подвоуми, и изрита адвоката в стомаха. Кун падна и замря неподвижен.
Около тях крещяха. Прислужникът беше паднал на колене, притиснал чело о пода, а цялото му тяло се тресеше така, че се виждаше отдалеч. Беше ясно, че няма нищо общо с опита за убийство. Кар се обърна и се огледа за още убийци, след което, доволен, че няма други, погледна надолу към Толонен. Маршалът беше седнал и дишаше тежко, притиснал длан към ребрата си.