Кар се отпусна на коляно.
— Простете, маршале, аз…
Толонен махна с ръка. Думите излизаха от гърлото му със свистене.
— Ти… ми спаси… живота.
— Направо не мога да повярвам. Той беше старши адвокат на Марс. Високоуважаван човек!
— Майоре! — някой извика иззад гърба му. Обърна се. Беше един от капитаните от охраната на космодрума.
— Какво има? — той се изправи и погледна към капитана, коленичил над поваления мъж.
— Няма пулс!
Кар се приближи, коленичи до Кун и провери сам. Вярно беше. Адвокат Кун беше мъртъв, а раните в главата и стомаха му бяха съвсем малки. Ако беше искал да го убие…
— Мамка му! — процеди той, обърна се да погледне Толонен и се намръщи. — Какво има, сър?
Очите на Толонен бяха широко отворени; беше се втренчил в трупа. Щом Кар го повика, старецът потрепери.
— Богове… — прошепна той. — От тях е!
Кар задържа погледа си върху него още за миг, а после очите му се разшириха — беше разбрал.
— Копие…
Обърна се и погледна прислужника. Бяха го изправили насила на крака и сега двама от охраната го държаха. Навел бе засрамено глава, а ръцете му трепереха от страх.
— Ти! — ревна към него Кар, изправи се и го приближи. — Казвай и то бързо — забеляза ли в господаря си нещо по-различно? Нещо необичайно?!
Мъжът поклати отрицателно глава.
— Нищо, почитаеми господине. Повярвайте ми. Не знаех нищо за намеренията му.
Кар се вгледа в него още за миг, след това махна на охраната.
— Отведете го и го разпитайте. Каквото и да ви струва. Искам от него истината.
Отново се обърна към маршала. Толонен тъкмо се изправяше на крака, подпомаган от един страж.
Старецът се обърна и се усмихна с благодарност, после протегна ръка.
— Дай ми ножа си, сержант.
Стражът се подчини, след което отстъпи назад и загледа как Толонен бавно куцука към трупа.
Погледът му срещна този на Кар.
— Ако е като другите…
Кар кимна. И двамата си спомняха деня, когато беше убит Хан Чин. Спомняха си и групата човеци-копия, дошли от Марс да го убият. Втора вълна може би. Толонен коленичи до трупа и остави ножа на земята до себе си.
— Дайте — Кар коленичи от другата страна. — Аз ще го направя.
Ако беше като другите, щеше да има метална пластина, вградена в гръдния му кош. Сигурно бяха убили истинския Кун още преди месеци.
Толонен подаде ножа на Кар, после коленичи отново и започна да разтрива ребрата си. Моментна болка изкриви лицето му.
— Добре. Сега да видим.
Кар разряза туниката на адвоката и разголи гърдите му, след това се наведе над тялото, заби острието дълбоко в плътта и разряза гръдния кош.
Бликна кръв и потече свободно по трупа. Не бяха го очаквали. Но там имаше нещо. Не пластина, както и двамата очакваха, а нещо много по-дребно и меко. Кар пъхна ножа под него и го измъкна навън. Кесия. Малка черна кесия, не по-голяма от детска длан. Намръщи се, след това я подаде на генерала.
Толонен я избърса в ръкава си, после взе да я върти из ръцете си и да я оглежда. Приличаше на съвсем обикновена кесия — като тези за тютюн. За миг се поколеба. Ами ако беше бомба? Трябваше да я предаде на експертите. Но нямаше търпение да разбере, защото този човек — а това беше човек, сега вече нямаше съмнение — искаше да го убие. Отървал се беше на косъм.
Внимателно притисна двата ръба на кесията един към друг. Тя се отвори. Бръкна вътре с два пръста и извади онова, което беше в нея.
Известно време го гледа втренчено, след това го подаде на Кар. Беше познал. В мига преди да отвори кесията, се беше сетил какво има вътре. Камък. Един-единствен бял камък от уей чи. Като визитна картичка. За да разбере тангът кой е убиецът.
Толонен срещна погледа на Кар и горчиво се усмихна.
— Де Вор. Това е работа на Де Вор.
Кар погледна надолу.
— Да — и като разбере, ще се разочарова. Много ще се разочарова.
Известно време Толонен не каза нищо — беше се замислил. После отново погледна към Кар.
— Нещо не е наред, Грегор. Инстинктът ми подсказва, че е намислил нещо. Докато сме тук и се разсейваме, той си върши работата. Трябва да се върна. Веднага. Джелка…
Кар докосна ръката му.
— Веднага тръгваме.
Де Вор се обърна на стола си и погледна лейтенанта.
— Какво има, Виганд?
— Мислех си, че трябва да го знаете, сър. Онзи хан се е провалил. Маршал Толонен все още е жив.