Побърза развълнувана — радостта от ездата в ранното утро и радостта от неговото завръщане се вихреха в кръвта й като потоци.
Точно завиваше към покоите си и чу някакъв шум, който идваше по-надолу по коридора, от личните покои на Юан. Намръщи се. В тази част на Източния дворец не трябваше да влиза никой, когато го няма Ли Юан. Направи две крачки надолу по коридора, после се спря успокоена. Беше просто Нан Хо. Вероятно подготвяше покоите за завръщането на господаря си. Понечи да тръгне обратно — не й се искаше да безпокои вътрешния шамбелан — когато осъзна какво й се беше сторило странно. Беше чула гласове…
Тръгна към него. Бе изминала половината коридор, когато той се обърна.
— Лейди Фей…
Веднага забеляза, че не я очакваше. Но не беше само това. Изненадата от присъствието й не беше преминала в облекчение, както би станало при нормални обстоятелства. Все едно криеше нещо.
— Нали знаете, че принц Юан пристига след два часа, майстор Нан?
Той се поклони ниско.
— Изпрати ми вест, господарке. Тъкмо подготвях покоите за него.
— Мъжът ми е с късмет, че има такъв отличен слуга като вас, майстор Нан. Мога ли да видя как върви подготовката?
Той продължаваше да стои със сведена глава, но тя забеляза колебанието му и разбра, че е права в догадките си.
— Искате да видите, господарке?
— Ако позволите, майстор Нан. Обещавам да не ви създавам безпокойство. Разбирам, че съпругът ми си има определени навици, и не бих желала да усложнявам работата ви.
— Това са просто стаи, господарке…
— Но стаите са като дрехите. Те изразяват същността на човека. Моля ви, майстор Нан, утолете любопитството ми. Бих искала да видя как принц Юан обича да бъде подредена стаята му. Това би ми помогнало като негова съпруга.
Нан Хо вдигна глава и срещна погледа й.
— Господарке, аз…
Тя се усмихна.
— Някаква тайна ли има, майстор Нан? Нещо, което не трябва да разбера?
Той наведе глава, после отстъпи назад — ясно си личеше, че нейната настоятелност го е притеснила.
— Моля, господарке. Последвайте ме. Но помнете — аз съм просто ръцете на принца и действам по негова заповед.
Тя се поколеба — за миг любопитството й беше пронизано от опасение. Какво би могло да притесни обикновено невъзмутимия Нан Хо? Нещо ужасно? Някаква страна на Ли Юан, която той искаше да запази в тайна от нея? Или точно обратното — някаква изненада, подарък за нея? Нещо, което, ако тя настоява да го види, би провалило плановете на Юан?
За миг се зачуди дали да не се оттегли. Още не беше късно. Ли Юан страшно щеше да се разстрои, ако тя развали изненадата му. Но любопитството й надделя. Последва майстор Нан, изчака го да отключи двойната врата и да я отвори.
Влезе и застина на място. Челюстта й увисна от изненада.
— Вие!
Двете момичета станаха от кушетката, щом тя влезе. Сега стояха там с наведени глави и с ръце, скръстени в скута.
Обърна се. Лицето й беше потъмняло от гняв.
— Какво означава това, майстор Нан? Какво правят тук тези… същества?!
Нан Хо продължаваше да стои с наведена глава. Опитваше се да запази самообладание. Но въпреки това яростта в думите й го стресна. Той преглътна и без да вдига глава, погледна към момичетата.
— Господарят ми нареди да ги доведа тук тази сутрин. Трябваше да…
Писъкът й го прекъсна:
— Очакваш да ти повярвам, Нан Хо?! Че в утрото на своето завръщане съпругът ми ще очаква да му доведат две такива… долнопробни жени?! — Тя потрепери, разтърси глава и оголи зъби. — Не… Не зная какви ги кроиш, майстор Нан, но едно знам — не мога да ти се доверявам повече при сегашното положение.
Той вдигна рязко глава, но преди да успее да каже и дума в своя защита, Фей Йен се беше врътнала и бе връхлетяла върху двете момичета.
— А вие! — кресна тя. — Знам ви аз! Костенурки, които ядат ечемик — това сте вие! За нищо не ви бива! Надявате се да се издигнете, лежейки по гръб, така ли?!
Последните думи Фей Йен изплю злостно. Но още далеч не беше приключила.
— Ти! Перлено Сърце… така ти беше името, нали?
Стресната от яростната атака, Перлено Сърце едва успя да помръдне с глава. Гърлото й беше пресъхнало, ръцете й трепереха.