— Знам какво търсиш тук. Не си мисли, че съм сляпа. Но игричките свършиха моето момиче. И за тебе, и за вашия сводник тук! — Фей Йен потръпна. Всяка нейна дума тегнеше от болка и гняв. — Знам, че сте спали със съпруга ми!
Перлено Сърце вдигна объркан поглед, после бързо отпусна глава, уплашена от погледа на Фей Йен.
— Е? Признайте си!
— Вярно е, господарке… — започна тя. Искаше да обясни, но шамарът на Фей Йен я повали по гръб на кушетката. Тя се надигна, вперила широко отворени очи във Фей Йен, в състояние на шок. Сладка Роза ридаеше — цялото й тяло се тресеше.
Гласът на Фей Йен засъска заплашително:
— Махайте се… всичките… махайте се!
Перлено Сърце с мъка се изправи на крака, пристъпи напред, препъна се, хвана за ръка сестра си и почти я повлече през стаята. Сълзите се стичаха свободно по бузите й, изпитваше непоносим срам. Ли Юан… как копнееше сърцето й да го види сега, той да я прегърне и да я утеши. Но всичко беше свършило. Свършило завинаги. И не ги очакваше нищо друго освен мрак.
Щом се върна в стаята си, Фей Йен се изправи в средата й. Оглеждаше се сляпо наоколо; мракът бушуваше в главата й като буря в котловина между високи планини. После се замята — беше онемяла от мъка, втурваше се лудо ту насам, ту натам, буташе, чупеше, насъбралият се гняв се изливаше в нея на тътнещи, виещи порои. След това се успокои и приседна на ръба на огромното легло. Дишането й се успокои, пулсът й стана по-равномерен. Отново се огледа — този път с виждащи очи, смаяна изпочупените предмети, осеяли цялата стая.
Искаше й се да му причини болка. Ужасна болка, каквато той й беше причинил. Но някаква част от нея знаеше, че не е това начинът. Трябваше да бъде великодушна. Трябваше да преглътне болката си и да му върне в замяна любов и доброта. Нейното отмъщение щеше да е в това, да го пороби. Да го накара да се нуждае от нея повече от всичко в цялото Чун Куо. Повече от самия живот.
Разтрепери се, после скръцна със зъби, опитвайки се да потуши болката. Щеше да бъде силна. Както когато умря Хан. Щеше да се отрече от чувствата си и да си наложи да бъде щастлива. В името на синовете си.
Застана пред огледалото и се заразглежда втренчено. Лицето й беше на петна, очите — подути от плач. Извърна се и се огледа, изведнъж ядосана от бъркотията, която сама беше причинила. Но можеше да оправи всичко, не беше чак толкова страшно. Бързо отиде в съседната стая и миг по-късно се върна с малка ленена кошничка. След това коленичи на четири крака и методично запълзя по пода, докато събра и последното парченце керамика или стъкло, което намери. Отне й повече време, отколкото беше очаквала, но това имаше смисъл. Когато свърши, вече си представяше съвсем ясно какво ще направи.
Отнесе кошничката в стаята за преобличане и метна отгоре й някаква покривка, после започна да се съблича. Сви дрехите си на топка и ги метна в един от огромните вградени шкафове, наредени покрай стените. След което се упъти гола към банята и започна да пълни огромната вдлъбната вана.
Беше решила да не облича новите коприни. Реши да се облече възможно най-просто. Само по яркочервен халат. Същият халат, който беше облякла на сутринта след първата брачна нощ.
Докато водата пълнеше ваната и над нея се вдигаше пара, тя обикаляше около дългата тоалетка под огледалото, отваряше различните бурканчета и ги миришеше, докато най-накрая намери онова, което търсеше. Да… щеше да сложи този парфюм и никой друг. Неговият любим парфюм. Мей хуа. Сливов цвят.
Огледа отражението си в цял ръст в огледалото. Вдигна брадичка. Очите й вече не бяха толкова червени, петната бяха поизбледнели. Усмихна се — отначало колебливо, после — по-уверено. Що за глупост — да ревнува така! И хиляда прислужници не биха могли да се сравнят с нея.
Решително кимна на отражението си. Ръцете й погалиха хълбоците, бавно се придвижиха нагоре, стигнаха до гърдите й. Зърната й се втвърдиха и накрая щръкнаха. Щеше да го омагьоса така, че накрая да не му остане нищо освен нея. Спомни си как я гледаше — със страхопочитание, с окръглени очи — и се разсмя, щом си го представи. Той щеше да е неин. Изцяло и докрай неин.
Но въпреки това щеше да си отмъсти на момичетата. И на онзи сводник, Нан Хо. За болката, която й бяха причинили.
Усмивката й се смекчи. А след като се налюбеха, щеше да му сготви. По рецептата на баба й. Да, докато спеше, щеше да му сготви. Като добра съпруга.
Ли Юан се прозина и се протегна, щом корабът се спусна надолу, а после погледна напред. Личният му секретар, Чан Ши-сен, събираше документите и тихичко си тананикаше под нос.