Той настръхна — изведнъж го обзе гняв. Как можеше тя да мисли такива неща за него — след всичко, което беше направил, за да се очисти за нея! Не беше ли отпратил прислужниците? Не се ли беше лишил от удоволствията на компанията им през цялата последна година? Потръпна.
— Не е твоя работа да уволняваш майстор Нан! Кой влиза и кой излиза от тези покои си е моя работа, не твоя!
Тя се извърна и внезапно притихна неподвижна. И гласът й се промени — беше по-слаб и все пак по-твърд отпреди:
— Тогава докарай тук хиляда леки момичета. Нека те да бъдат твои съпруги! Но не и Фей Йен…
Той се приближи до нея и леко обгърна раменете й — искаше въпреки гнева си да се помирят — но тя го отблъсна и рязко се обърна срещу него. Ядът, който гореше в очите й, го накара да отстъпи крачка назад.
— За каква жена ме мислиш, Ли Юан?! Да не би да си мислиш, че трябва да ги харесвам? Наистина ли смяташ, че нямам никаква гордост?! — тя изправи гръб. — Не съм ли аз съпруга на велик принц?
— Знаеш каква си, Фей Йен!
— Не. Знам само каква би искал да бъда.
Той понечи да й отговори, но тя презрително поклати глава. Очите й се впиваха в него.
— Много упорствах, Ли Юан. Опитах се да разсея съмненията си и сама да се убедя, че е бил Нан Хо. Опитах се да бъда твоя любяща съпруга. Добра съпруга във всяко едно отношение. И как ми се отплащаш? Като ме мамиш! Като довеждаш тук тези курви зад гърба ми…
Той усети как нещо в него се скъса. Това вече беше прекалено. Да нарече неговите момичета „курви“. Но въпреки всичко й отговори с тих глас:
— Внимавай какво говориш, Фей Йен. Тези момичета бяха мои прислужници. Грижиха се за мене добре, докато бях дете. Аз съм много привързан към тях.
Тя презрително се изсмя.
— Курви…
Гневният му рев я накара да подскочи.
— Дръж си езика зад зъбите, жено!
Беше застанал в заповедна поза — изведнъж се беше променил съвсем; всичко детско, цялата му отстъпчивост бяха изчезнали. Сега крещеше:
— Не е твоя работа да ме критикуваш! Нищо лошо не съм направил! Разбра ли?! Нищо! Но ти… — той потръпна от гняв. — Що за наглост — да уволниш майстор Нан… Коя си мислиш, че си, по дяволите?!
Тя не отговори. Но очите й отново светнаха и погледът й беше див и страшен.
— Нан Хо остава, разбра ли?! И ще виждам момичетата, когато си искам!
Забеляза как я обля вълна от гняв и усети как вътрешно го обзема хлад. Лицето й изведнъж беше погрозняло — устните й бяха изтънели, носът й беше станал твърде остър, съвършеното й чело — покрито с гневни бръчки. Сякаш изведнъж някой я беше омагьосал. Изплю думите към него през маската на омразата:
— Щом искаш, нека да бъде така. Но не ме чакай в леглото си, принц Юан. Не и тази нощ. Не и някоя друга нощ.
Смехът му беше дрезгав — горчив, сломен звук, самата противоположност на смеха.
— Така да е.
Той се извърна, изхвърча от стаята и тресна вратата след себе си. Отдалечаващите се стъпки безмилостно отекнаха по мраморните плочи.
Де Вор беше притиснат до стената. Гезел бе опрял ножа о гърлото му.
— Посочи ми една основателна причина да не те убивам!
Де Вор се втренчи в Гезел — в погледа му се долавяше смътно, почти лениво отвращение.
— Например тази, че не знам за какво говориш.
— Лъжеш, копеле! Ти уби онези двамата. Ти трябва да си бил! Ти беше единственият извън Централния комитет, който знаеше какво правят те. Само ти знаеше какво решително значение имат те за нашите планове.
Зад Гезел нещо се раздвижи.
— Не беше единствен…
Гезел се извърна. Мах беше влязъл безшумно. Бе застанал зад тях и ги гледаше. Ашър се приближи и застана срещу него — ако нещо се набиваше повече на очи освен Гезел, то това беше нейният гняв.
— Аз казах, че ще го убием! Той ни предаде! Плю на нас!
Мах поклати глава.
— Той не е направил нищо. Пуснете го.
— Не! — Гезел се вкопчи още по-здраво в яката на Де Вор. — Емили е права. След всичко това не можем да му имаме доверие.
Мах блъсна жената встрани.
— В името на всички богове, пусни го, Бент. Не разбираш ли?! Аз ги убих!
Гезел се разсмя колебливо.
— Ти?!
Мах взе ножа от ръката на Гезел и го прибра в ножницата, после отстрани ръката му от ръката на Де Вор. Едва тогава се обърна и погледна Де Вор. Леко наклони глава встрани.
— Поднасям извиненията си, ши Търнър. Моля ви да извините моя брат. Той не знаеше.
— Разбира се — Де Вор леко поразкърши врат.
Гезел се нахвърли върху Мах.
— Е?! Какво става тук, по дяволите?!
— Съжалявам, Бент. Нямаше време да те предупредя. Освен това не бях съвсем сигурен. Не и преди да проверя.