— Сигурен в какво?
Лекото присвиване на клепачите на Де Вор беше единственият знак, че изпитва интерес, но никой в стаята не го забеляза — нито пък забелязаха как чеше китката си, сякаш там го сърби; бяха вперили очи в Мах, ужасени от този нов обрат на събитията.
— Охраната… — изсъска Гезел през зъби. — О, богове…
— Има и други. Още трима. В две отделни килии.
— Проверил си, така ли?
Мах кимна.
— Залепил съм им опашка. Ще разберат какво е станало. Искам да видя какво ще направят. Дали ще си седят мирно или ще побегнат. Ако побегнат — искам ги. По възможност живи. Искам да разбера какво са намислили.
Ашър клатеше глава.
— Никак не се връзва. Щом са вкарали техни хора в нашата организация, защо не предприеха нищо в Хелмщат?
Мах погледна към Де Вор — съзнаваше колко много неща издава само като говори пред него, но нямаше избор. Ако Гезел беше убил Де Вор, пак щяха да се върнат в квадратче 1. Или още по-зле: щяха да се окажат въвлечени във война от типа „на ти си куклите — дай си ми парцалите“ с лейтенантите на Де Вор. Беше почти сигурно, че им е дал заповед, преди да дойде тук, повикан от Гезел.
Обърна се с лице към Ашър.
— И за това съм мислил. Но понякога е така. Имат заповед да си траят, докато не стане нещо достатъчно голямо и достатъчно зряло, за да се задействат. Очевидно са решили, че си струва да се жертва Хелмщат.
— Или че вие няма да успеете… — намеси се Де Вор.
Мах отново го погледна.
— Може би…
Тримата бяха членове на ударния отряд — обучени техници. Работата им беше да установят местонахождението на комуникационните нервни центрове около Бремен. Това беше деликатна, чувствителна работа — от нея зависеше успехът или провалът на цялата атака. Идеята беше те да поставят специални приспособления на тези места — приспособления, които тамошният ремонтен екип би сметнал за незначителни части на сложните и деликатни устройства. Тези приспособления щяха да си стоят там в бездействие месеци наред, чак до деня, в който Пин Тяо атакуват. Тогава те щяха да бъдат задействани и Бремен щеше да пострада от масово комуникационно затъмнение.
Такъв беше планът. Но сега всичко бе потънало в хаос.
Гезел сведе поглед.
— Според тебе, те предали ли са нататък онова, което са научили?
Мах сви рамене — по лицето му се четеше огорчение. Дори и убийствата не бяха усмирили гнева му.
— Не знам. Надявах се да хвана един жив, за да го разпитаме, но те се биха много упорито. Сякаш имаха заповед да не се дават живи.
— Така е — намеси се отново в разговора Де Вор. Приближи се. — Трябва да плените някой от тях сега, преди още да са разбрали.
Ашър кимна.
— Според мене, той е прав. Ами ако погълнат отрова или нещо такова?
Мах потрепери, после наведе глава.
— Добре. Ще ги хванем веднага. Но ако ще е като с другите, хич няма да е лесно.
Де Вор присви очи и се вгледа в Мах. Уважението му към този човек беше пораснало неимоверно. Матън и Тъкър бяха едни от най-добрите му хора — не само бяха изпълнили добре задачата си да се инфилтрират в Пин Тяо, но бяха и добри бойци. Съжаляваше, че ги загуби. Съжаляваше и че неговата мрежа от шпиони е разкрита, окото му сред Пин Тяо — ослепено. Сега щеше да се наложи да разчита на по-груби средства — подкуп и изнудване. Неудовлетворителни средства.
— Съсредоточи се само върху един — каза той и погледна Мах в очите. — Плени го сам. После го завържи здраво — така, че да няма възможност сам да си навреди. После карай бавно. Време — само това ти трябва. Времето може да пречупи духа на всекиго. И тогава ще научиш онова, което ти трябва.
Мах беше вперил немигащ поглед в него.
— Ти правил ли си го?
Де Вор кимна.
— Много пъти.
— Тогава ще направя както казваш.
Де Вор се усмихна.
— Това е добре.
Но щеше да бъде твърде късно. Веднага щом Мах бе разкрил какво е направил, Де Вор беше натиснал миниатюрното копче на китката си и беше отворил канала, който препредаваше всяка казана от него дума директно в главите на оцелелите му трима агенти. Тези мъже вече бяха чули думите му и бяха предприели съответните действия.
— Ами ако не открием нищо? — попита Гезел, вперил поглед в Де Вор.
— Тогава продължаваме. Сега трябва да приемем, че те знаят за плана ни да нападнем Бремен, но не знаят нито кога, нито къде ще нападнем. Нито точно как. Междувременно ще ни бъде от полза привидно да променим плановете си. Да търсим други мишени. И те да го разберат…
Мах отново вдигна поглед и за първи път, откакто беше влязъл в стаята, се усмихна.