— Тази твоя нова работа… опасна ли е? — попита тя. Беше застанала на вратата и го гледаше.
И той я погледна.
— Може и да бъде.
— Тогава по-добре вземи това.
Напъха нещо в лявата му ръка. Беше медальон на верижка. Кръгче от бял и черен нефрит, сключващо се в S-образна дъга. Тай чи, символът на абсолюта — Ин и Ян в равновесие. Загледа се в него, после погледна и нея.
— Беше на татко — отговори тя на неизречения му въпрос. — Той го остави на мене. Но сега е твой. Ще те пази.
Той остави сака на пода и нахлузи верижката на врата си, като за миг задържа нефритовото кръгче между пръстите си, усети хладната гладкост на леко изпъкналата му повърхност, а след това го пъхна в деколтето на туниката си.
Наведе се и я целуна.
— Благодаря ти… много ще го пазя.
— Аксел?
Той се наведе и вдигна чантата си.
— Да?
— Благодаря ти… за всичко.
Той се усмихна. „Да — помисли си. — Но трябваше да го направя още преди години.“
Клаус Еберт наля бренди от голямата гарафа в две чаши, обърна се и подаде едната на сина си.
— Вземи.
Ханс надигна чашата си.
— За твое здраве, татко!
Клаус се усмихна и също вдигна чашата си. Загледа се в сина си — усмивката не напускаше устните му — после кимна.
— Има нещо, за което исках да си поговорим, Ханс. Тема, която не исках да повдигам по-рано, докато майка ти беше тук.
Ханс повдигна вежди, след това отпи голяма глътка.
— С компанията всичко е наред, нали?
Баща му се разсмя.
— Не четеш ли докладите, Ханс? Никога не сме били по-силни! За пет години сме се разраснали двойно! Ако продължава така…
Ханс се протегна и докосна баща си по ръката.
— Чета ги, татко. Но не това исках да кажа. Чух някакви слухове за проблеми в минните колонии.
— Да… — Клаус погледна сина си с уважение. Сам беше получил докладите едва предната вечер. — Но всичко вече е овладяно. Не за това обаче исках да говорим. Нещо много по-лично е.
Ханс се засмя и оголи хубавите си бели зъби.
— Мислех, че сме се разбрали за това. Дъщерята на маршала, струва ми се, е прекрасна млада жена. Гордея се с това, как успя да се справи с онези убийци. От нея ще излезе добра съпруга, не мислиш ли?
Клаус кимна — изведнъж се беше почувствал неловко.
— Да… Тъкмо за това ми се искаше да поговоря с тебе, Ханс. Виждаш ли, министър Чуан се обърна към мене…
Озадаченият поглед на Ханс го стопли, вдъхна му увереност. Веднага беше разбрал, че това е само злобна мълва. Немислимо беше синът му да се забърка в нещо толкова недостойно.
— Видях се с министъра тази сутрин — продължи той. — Той настоя да дойде и лично да се срещне с мен. Беше… много притеснен. Нали разбираш, жена му…
Той се поколеба — може би трябваше да изостави темата. По лицето на Ханс се виждаше, че той нищо не знае за тези обвинения.
Синът поклати глава.
— Не схващам, татко. Да не би жена му да е болна?
— Познаваш ли я?
— Разбира се. Тя е доста популярна личност в обществото. Срещал съм я… колко? Към дузина пъти, може би петнайсетина…
— И какво мислиш за нея?
Ханс се разсмя.
— Ама защо…
После се намръщи, сякаш изведнъж беше направил връзката. Остави чашата си. Очите му се изпълниха с гняв.
— Какво искаш да кажеш?! Че министърът намеква за нещо между мене и жена му?
Клаус кимна едва-едва, благодарен на сина си, че сам го каза; доволен от гнева, изписан на лицето му.
— Е, проклет да е, да му се не види! — продължи Ханс. — Да въртя любов с жена му! Така ли ми се отплащат за верността — с клевети и обвинения?!
Клаус протегна ръка и стисна сина си за рамото.
— Разбирам гнева ти, Ханс. И аз се ядосах. Казах на министъра, че намирам обвиненията му за невероятни. Казах му, че отказвам да повярвам, че моят син би могъл да направи нещо подобно! — той потръпна от негодувание. — Нещо повече, казах му или да представи някакво основателно доказателство за обвиненията си, или да е готов да бъде съден за клевета!
Ханс се беше вторачил в баща си с широко отворени очи.
— И какво ти каза министърът?
Клаус отново потръпна, след това се изсмя.
— Беше много разочарован. Каза, че жена му настоявала, че било вярно.
— Богове… чудя се защо ли. Мислиш ли, че…
— Какво да мисля?
Ханс въздъхна презрително.
— Може да съм я обидил с нещо. Искам да кажа, неволно… Тя вечно се обкръжава със здрави младоци. Може пък да е просто, защото никога не съм я свалял, нито пък съм я ласкал. Може пък да съм наранил гордостта й с това… Министърът каза ли ти по какъв начин или по какъв повод му е съобщила тази невероятна новина? Струва ми се твърде необичайно.
Клаус поклати глава.