— Изобщо не се и сетих да го питам. Така се бях ядосал…
— Разбира се. Сигурно министърът се е скарал с жена си и за да го нарани, тя му е изтърсила, че има връзка с мене. В края на краищата никой не би очаквал от една жена да спомене някой от истинските си любовници, нали така?
Клаус сви рамене.
— Не, предполагам…
— И все пак… що за наглост! Да ме забърка в нейните мръсни игрички! Имам намерение да се видя с нея и с мъжа й лице в лице и да се изясним!
Пръстите на Клаус се вкопчиха още по-здраво в рамото на сина му.
— Не, Ханс. Бих предпочел да не го правиш. Според мене е най-добре да държим министъра и жена му на разстояние.
— Но, татко…
— Не. Трябваше да ти го кажа, но нека да спрем дотук. Става ли?
Ханс наведе глава.
— Както желае баща ми.
— Добре. Нека сега да поговорим за по-приятни неща. Чувам, че утре ще изпратят младата Джелка у дома. Може би трябва да я посетиш, Ханс. Да й занесеш малък подарък…
Клаус кимна на себе си, после пресуши чашата си. Да, сигурно беше така, както твърдеше Ханс: избухнала е караница и жената на Чуан е използвала името на Ханс, за да ядоса съпруга си. Министър Чуан не беше виновен. Беше реагирал, както би реагирал всеки мъж. Не, жената явно беше виновна за всичко. При тези обстоятелства не би било уместно да се позволява от такива сенки да покълват лоши чувства. Още по-лошо щеше да бъде министърът да им стане враг. Утре щеше да му изпрати подарък — вероятно някое същество от новите серии — за да изглади нещата.
Погледна отново към сина си и доволно се усмихна. Не би могъл да изработи по-съвършени същества дори във ваните. Ханс беше като шедьовър на генетиката — крайният продукт на два века подбор. Беше като бог. Цар сред мъжете.
Усмивката му се смекчи. Беше така, както казваха Седмината — хората се подреждаха по нива, а Ханс, синът му, беше на върха. Гледаше го как пресуши чашата си, а след това му се усмихна.
— Трябва да се връщам. Знаеш как е… — Ханс се поколеба, после се приближи и целуна баща си по бузата. — Но ти благодаря.
Клаус се усмихна.
— За какво? Аз съм ти баща, Ханс. Че кой, ако не аз, трябва да те защитава от подобни клевети? И освен това кой те познава по-добре от мен?
Ханс отстъпи назад и леко му се поклони.
— И все пак…
Клаус вирна брадичка.
— Върви, момче. Дългът те зове.
Ханс се усмихна и се обърна. Щом излезе, Клаус се пресегна към гарафата и си наля още едно. В тези времена беше късметлия, че има такъв син. Син, с когото човек може да се гордее. Цар. Усмихна се и вдигна чашата в мълчалива наздравица за отсъстващия си син, след което я пресуши на една-единствена дивашка глътка. Да, цар сред мъжете.
Хаавикко седеше в кухнята на Уан Ти, а двегодишната дъщеря на Као Чен, Чиан Хсин, се гушеше в скута му. Срещу него Чен се суетеше около жена си и й помагаше да приготви вечерята. В краката им петгодишният им син, Ву, водеше свирепа битка между две армии от миниатюрни дракони. Мъничките им батерии ги караха да се държат почти като живи.
Огледа се — трудно му беше да си представи нещо, толкова по-различно от света, който бе обитавал през последните десет години: свят, толкова далечен от този прост домашен уют, колкото и смъртта — от живота. Мисълта го накара да потрепери. Свят на кълбящ се дим и смеещи се духове.
Уан Ти се обърна към него и изтри ръцете си в една кърпа.
— Ами сестра ти, Аксел? Как е тя?
Той се усмихна.
— Много е добре, Уан Ти. Никога не е била по-щастлива.
Тя се вгледа в него, сякаш за да проумее какво иска да каже, после се разсмя.
— Това е добре. Но на тебе ти трябва жена, Аксел Хаавикко. Съпруга.
Чен се засмя и го погледна през рамо.
— Остави горкото момче на мира, Уан Ти. Ако иска жена, ще си намери и то доста бързо. В края на краищата е млад и хубав. А щом такъв грозник като мене успя да си намери жена…
Уан Ти поклати глава.
— Грозен е, който постъпва грозно. Никога не го забравяй, мъжо. Освен това ако затворя очи, ти си най-красивият мъж!
Двамата се разсмяха. В смеха им се долавяше истинска топлина и силна самоирония.
— Както и да е — добави Чен след малко. — Бракът невинаги е нещо чак толкова добро. Например, чувам, че ще женят нашето приятелче Еберт за щерката на маршала.
Хаавикко сведе поглед — щом споменаха Еберт, настроението му веднага се понижи.
— Горкото момиче! Тоя е отвратително копеле. Нищо не го интересува освен собствените му желания! Питай който щеш негов колега. Всичките ще ти кажат едно и също…
Чен за миг се спогледа с Уан Ти, докато тя подреждаше купичките на масата, след това кимна.
— Или биха казали, ако не се страхуваха да не го ядосат.