Кар отново го погледна.
— Това единственото копие ли е?
— Не. Има и второ сред нещата, които съм завещал на сестра си Веза.
— Добре. — Кар се обърна към Чен: — В такъв случай ти се заеми с това копие, Чен. Давам ти две седмици платен отпуск. Започва от утре. Искам да проследиш накъде водят някои от тези нишки. Особено такива, свързани с хора, известни като приятели или бизнес партньори на семейство Еберт.
— Ами ако открия нещо?
Някой затропа силно по външната врата на апартамента. Тримата се обърнаха с лице нататък. Као Чен скочи на крака. Чуха се гласове; миг по-късно Уан Ти се появи на вратата.
— Съобщение за вас, майор Кар — рече тя. Това, че използва чина на Кар, им подсказа, че мъжът е в съседната стая и ги чува.
— Идвам — обади се Кар, но го нямаше съвсем малко време. Когато се върна, лицето му беше сгърчено от гняв.
— Не мога да повярвам! Мъртви са!
— Кой? — разтревожено попита Чен.
— Цялата група на Пин Тяо! Всичките осем души! — едрото тяло на Кар потръпна от гняв. След това той притвори очи и кимна. — Някой е знаел. Някой ни е изпреварил.
Еберт стоеше заедно със своя капитан Одън и се смееше, отметнал глава назад, когато пристигна Кар. По всичко си личеше, че тук е имало жестока престрелка. От едната страна на голямото кръстовище бяха наредени чували с трупове, а коридорите, които тръгваха от него, бяха осеяни с отломки.
Кар огледа труповете, после се обърна с лице към Еберт.
— Кой беше?!
— Кой е бил ли? — с троснат, почти войнствен тон подхвърли Еберт.
— Де Вор ли беше?
Еберт се изсмя студено.
— За какво говорите, майор Кар? Бяха Пин Тяо. Но сега са мъртви. Осем копелета по-малко от онези, които ни притесняват.
Кар замря на място — внезапно се беше досетил какво е станало.
— Ти ли ги уби?
Еберт отново погледна Одън и леката усмивка пак цъфна на лицето му.
— До крак.
Кар стисна юмруци, за да може да се овладее.
— Можем ли да поговорим някъде? — процеди той. — Насаме?
Одън посочи една стая встрани.
— Ще сложа пост.
— Няма нужда — отказа Кар. — Няма да се бавим много. Когато вратата зад тях се затвори, Кар се нахвърли върху Еберт.
— Тъпо копеле такова! Защо не докладва какво смяташ да правиш?! Кой ти е разрешил да действаш, без да ме уведомиш?
Очите на Еберт пламнаха.
— Не ми трябва твоето разрешение, Кар…
Кар се надвеси ядосано над него.
— Но в този случай ти трябваше! Маршал Толонен ми възложи да отговарям за това разследване и докато то продължава, ще ми докладваш на мене, разбра ли ме, майор Еберт? Прибързаната ти акция успя прекрасно да оплеска всичко! Бях поставил тази клетка под наблюдение!
Еберт погледна дръзко едрия и изплю отговора насреща му:
— Е, аз просто ти спестих труда, не е ли така?
Кар ядно разтресе глава.
— Нагло копеле! Не разбираш ли? Мъртви не ми трябват! Тази нощ щяхме да нахлуем! Исках поне един да хвана жив. А сега всичките отиват в земята, мамицата им, и само боговете знаят кога пак ще ни падне такъв шанс!
Еберт го гледаше кръвнишки, ръцете му трепереха от гняв.
— Не ми го тропосвай това на мене, Кар. Ти си я оплескал, не съм аз. Аз просто си вършех работата. Въз основа на получените доказателства. Щом не можеш да информираш своевременно колегите си офицери…
Кар вдигна ръка — пръстите му бяха напрегнати, сякаш се готвеше да фрасне Еберт по лицето, — после бавно я отпусна. С насилие нищо нямаше да постигне.
— Пострадал ли е някой от нашите?
Лицето на Еберт се изкриви. Той отмести поглед встрани.
— Неколцина… — гласът му беше приглушен.
— Колко „неколцина“?
Еберт се поколеба, след това отново вдигна поглед.
— Четирима мъртви, шестима ранени.
— Четирима мъртви! Ай-я! Какво си смятал да правиш, мамицата ти мръсна? — Кар поклати глава и се извърна отвратен. — Ти си лайно, Еберт — случайно да го знаеш? Как можа да прахосаш цели четирима души?! Трябваше само да изчакаш! Те щяха да излязат срещу тебе!
Еберт впи в гърба на едрия поглед, изпълнен с чиста омраза.
— Не беше толкова просто…
Кар се извърна.
— Всичко прееба!
Еберт отмести поглед, после отново го върна върху Кар. Изведнъж беше придобил по-заплашително излъчване.
— Според мен говори достатъчно, Кар. Разбра ли ме? Не съм от онези хора, с които е добре да си враг!
Кар се разсмя саркастично.
— Повтарям ти, майор Еберт. Или си забравил първата ни среща? — той се наведе напред и се изплю между краката на Еберт. — Ето! Току-виж това ти освежило паметта. И тогава беше лайно, и сега си си лайно.
— Не ме е страх от тебе, Кар.